Каквито са мислите в душата ви, такива сте и вие…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Ако позволим на лъжата да пусне корени в душата ни, тя променя нашата преценка, самите нас и ни води по лъжливия път към греха и злото.

Убедила съм се, че и като зрял човек за мен е съществено важно да пазя ума си – внимателно да подбирам влиянията, които допускам в живота си, и да отхвърлям всичко онова, което поощрява небогоугодни разбирания. Измамните възгледи на света стигат до нас по много канали – телевизията, списанията, филмите, музиката, приятелите, витрините и каталозите са само някои от тях. Всяка сериозна порция от тези светски влияния формира разбиранията ни за ценното, красивото и важното в живота.

Безобидни лъжи няма. Не е възможно да се подлагаме на лъжливите и измамни внушения на света и да останем незасегнати. Първата грешка на Ева не е, че е яла от плода на дървото. Първата ѝ грешка е, че се е заслушала в змията.

Да слушаме мнения или възгледи, които не отговарят на Истината, е първата стъпка към формиране на погрешни разбирания, които впоследствие ни заробват. Веднъж чули лъжата, следващата стъпка е тази:

Обмисляме лъжата

Първо я чуваме, след това започваме да мислим върху нея. Обмисляме думите на врага. Прехвърляме ги отново и отново в ума си. Обсъждаме ги мислено с него. Допускаме възможността все пак той да има право. Всичко това много прилича на полската работа. Първо се обработва почвата – поставяме се под въздействието на внушения, противоречащи на Божието Слово. След това се сее семето – чуваме лъжата. После посевът се полива и тори – започваме да обмисляме лъжата.

Ако оставим умът и сърцето ни да се занимават с неща, които не са верни, тогава рано или късно стигаме до следващата стъпка:

Вярваме на лъжата

На този етап посятото семе започва да пуска корени и да расте. Ева първо се заслушва в агитацията на Сатаната. След това се замисля върху думите му и продължава да разговаря с него. Не след дълго тя започва да вярва, че казаното от него е истина – независимо че явно противоречи на Истината, казана вече от Бога. Вече повярвала на лъжата, следващата стъпка е много малка. Чуваме лъжата, обмисляме я, вярваме ѝ и рано или късно стигаме до следващата стъпка:

Постъпваме така, както ни диктува лъжата

Сега семето, което е било посято, напоявано и наторявано и е пуснало корени, започва да ражда плод – плода на измамата. Вярванията раждат поведение. Когато вярваме в неща, които не са верни, това поражда греховно поведение. Какво вярваме е видно по начина, по който живеем. Респективно, начинът, по който се държим, се основава на онова, което вярваме, че е истина – не каквото казваме, че вярваме, а каквото действително вярваме. „Каквито са мислите в душата му – такъв е и той“ (Пр.23:7)

А сега обърнете внимание какво следва. Отхвърляме Истината и извършваме едно, както ни се струва „съвсем дребно“ нарушение на Божието Слово. Когато обаче бъдем изкушавани отново, откриваме, че този път ни е по-лесно да сгрешим, а следващия път става още по-лесно. Не съгрешаваме само веднъж, а продължаваме да грешим отново и отново – и в нас се формира греховен навик. Преди да сме се усети накъде вървят нещата, вече сме заробени. Грехът се закрепостил в живота ни. Сатаната е хвърлил въдицата си, ние сме захапали примамката, а той ни е уловил и ни държи в ръцете си. Не забравяйте откъде тръгва всичко:

В основата на всяко нещо, на което робуваме в живота си, стои лъжата.

Семето се сее, полива се и се наторява, пуска корени и ражда плод – не само един плод, а цяла реколта – робува, разруха и смърт.

 

Лъжите, на които жените вярват – Нанси Лий Демос, reviveourhearts.com

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Има два начина да бъдем заблудени. Първият е да повярваме в лъжа. Вторият е да не повярваме в истината

За да научиш Истината, трябва да забравиш Лъжата

Тези думи ще ви помогнат да изчистите своето подсъзнание от страховете си

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си