Не се вкопчвай отчаяно в нищо, за да го задържиш. Ако нещо трябва да се промени, то е за добро!

Страхът от промяната не е лош. Той ни показва, че това, което предстои, е важно. Но той трябва да води към действия за промяна.

Как бихме могли да откриваме собствените си грешки; да се надсмиваме над глупостта си; да се променяме и да се справяме по-добре. Много ми е любопитно – поде тя след миг мълчание, – колко от вас се страхуват от промяната? – Никой не отговори и тя предложи: – Защо просто не вдигнете ръка? – Само една ръка се вдигна. Лаура се позасмя и продължи: – Е, има поне един откровен човек сред нас. Но може би вторият ми въпрос ще ви хареса повече. Колко от вас смятат, че другите хора ги е страх от промяната?

Всички вдигнаха ръка. И после изведнъж избухнаха в смях.

–  На какъв извод ни навежда това? – попита Лаура.

– Че ни е шубе, но не ни стиска да го признаем – отвърна Натан.

Майкъл заговори отново:

– Понякога просто не си даваме сметка, че ни е страх. Поне при мен беше точно така. Когато за пръв път чух историята, най-много ми допадна въпросът „Какво би направил, ако не се страхуваше?“

Джесика добави:

– Е, за мен поуката от тази история е, че промяна винаги има, независимо дали се плаши от нея, дали я искам, или не. Спомням си нещо отпреди години, когато нашата фирма продаваше пълни поредици от енциклопедии. Един човек ни съветваше да натоварим всяка от тях на компютърен диск и да продаваме фисковете с отстъпка от цената. Ако го бяхме направили, щяхме да имаме много по-малко производствени разходи, пък и много по-малко производствени разходи, пък и много повече хора щяха да могат да си ги купят. Ама не, ние се заинатихме и не го направихме.

– Защо? – попита Натан.

– Защото бяхме убедени, че гръбнакът на целия ни бизнес са много ни продавачи, които предлагаха стоката ни от врата на врата. Задържахме ги при нас чрез големите комисионни, които печелеха от високите цени на енциклопедиите. От дълго време работехме успешно по тази система и си въобразявахме, че това ще продължи вечно.

– Това е било вашето Сиренце – отбеляза Натан.

– Да. Бяхме се вкопчили в него и искахме на всяка цена да го задържим. Но сега, като се замисля за станалото, разбирам, че всъщност не само някой ни беше „взел сиренцето“, но и то самото сякаш бе оживяло и беше избягало от нас. С една дума, не пожелахме да се променим. Но един конкурент го направи и продажбите ни рязко спаднаха.

Кой ми взе сиренцето?! – Спенсър Джонсън, spencerjohnson.com/about-the-author/

Издателство: Класика и стил, klasikastil.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да се променяме в нужно. Това е смисълът на всичко. Това е неминуемо, защото самият живот е непрекъсната промяна. 

За сбогуването и промяната…

За всяка промяна е нужно време. Дай си го.