Понякога се нуждаем от мъничко побутване, за да повярваме отново в чудесата на живота

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Трябва да се научим, че единствено Ние знаем кое е най-доброто за нас.

Имало едно време, един млад мъж, който загубил вяра в живота.
Струвало му се, че цял живот единствено работил, а продължавал да мечтае за много неща — приключения, богатство и разбира се, любов.

Знаел, че със сигурност в живота трябва да има нещо повече, а не само ежедневната борба за оцеляване.
Един ден дочул, че в някакво далечно село ще има панаир, и вестта го развълнувала повече от обикновено. На панаирите, на които бил ходил като дете, имало различни изпълнители, песни и танци. А веднъж: видял гадател.

Въпреки че не вярвал много в такива неща, той имал усещането, че ако му предстои да направи нещо повече в живота си, по-добре е да го разбере сега, а не да живее с лъжливи надежди. И решил да отиде на панаира с надеждата да намери гадател, който да предскаже съдбата му.

Пътят до панаира бил дълъг и той пристигнал по мръкнало. Градчето било оживено от музика и танци, а хората продавали своите изделия. Въпреки че бил пътувал през по-голямата част от деня, сърцето му тупкало от вълнение, породено от пъстротата на панаира. Той се скитал по уличките и между сергиите и се опивал от веселието, а очите му търсели знак за присъствието на мистик или гадател.

В самите покрайнини на градчето, където веселието било в разгара си, той съзрял малка шатра с окачена отпред табела: „Предсказваме бъдещето. “ Сърцето на младия мъж: подскочило и той се насочил към отметнатата завеса. Поел си дълбоко въздух и надникнал вътре. Някакъв старец седял край разнебитена стара маса, чийто крака били толкова тънки и разклатени, колкото неговите собствени. Тялото на младежа хвърлило сянка върху стаята и старецът вдигнал глава.

-Дошъл си да ти предскажа бъдещето ли?
Гласът на стареца бил силен и уверен. Младежът само кимнал. Старецът се изправил и с жест посочил към един стол срещу него. Младежът погледнал стола и нетърпеливо се насочил към него. Но преди да успее да седне, старецът протегнал ръка и внимателно, но силно хванал младия мъж: за рамото.
– Първо да уредим таксата ми…

Младият мъж присвил очи, обхванат от съмнения – нямал му много вяра. Преди да може да отговори обаче, старият гадател продължил:
– В края на краищата това не трябва да е проблем за човек, който със сигурност ще спечели огромно богатство някой ден.

Сърцето на младия мъж подскочило.
– Искаш да кажеш, че наистина ще бъда богат!
Старецът не казал нищо, запазвайки безизразно изражение на лицето си. Когато не последвало нищо друго, младежът бързо бръкнал в джоба си и подхвърлил шепа сребърни монети на масата.

Старецът мигновено ги загребал в шепата си и безизразното му лице се усмихнало на младия мъж:. Той поканил с жест младежа да седне и усилено закимал с глава.
– О, без съмнение – казал той – стига да намериш подходящата работа и да пестиш парите си.
Младият мъж: възкликнал от почуда и вълнение, като вече си представял какво ще направи с всичкото си бъдещо богатство. Докато младият мъж: присядал, гадателят попитал:
-Какво друго би искал да знаеш?

-Ще бъда ли толкова прочут, колкото и богат? – запитал честно младият мъж:.
Гадателят замълчал, все едно, че чакал отговор от небето, след това притворил очи.
Отговорил сериозно:
– Определено виждам, че ще бъдеш прочут – отвърнал той. – Особено след като станеш известен.
Младият мъж: грейнал и се наклонил напред, нетърпелив да чуе още нещо за съдбата си.
– Ще се оженя ли… щастливо?

Гадателят отново замълчал, очите му се затворили, сякаш измъквал своите отговори от някакъв мистериозен духовен източник.
– Ще се ожениш – обявил старият гадател. — И тя ще бъде твоята истинска любов, стига да я намериш и тя да приеме. Двамата ще бъдете толкова щастливи, колкото никой друг не е бил на света, ако заедно избегнете нещастието.

Младият мъж изпаднал в екстаз. Винаги бил вярвал, че животът му готви нещо повече, но никога не се бил надявал, че ще получи толкова много.
– А дълго ли ще живея? – Младият мъж задържал дъха си, страхувайки се, че след като са му предсказани толкова много и хубави неща, сигурно ще умре млад.

-Хммм. – Старецът сякаш се отнесъл за миг. После сякаш кимнал на някакъв невидим дух.
-Да, разбирам, – казал той на въздуха над него, все едно, че говорел на невидим дух. После
отворил очи и се вгледал в широко отворените очи на младия мъж:.
Ще имаш много дълъг живот – казал той след напрегнато мълчание. – Стига да останеш здрав. Тогава само преждевременна смърт би могла да го съкрати.

Младият мъж скочил от стола, лицето му искряло от радост. Той сграбчил ръката на стария гадател и бурно я раздрусал. А когато не му достигнали думи да изрази благодарността си, той прегърнал стареца и изскочил от шатрата. Бил убеден, че късметът му ще проработи още по пътя за дома.

 

Техники за психична защита – Тед Андрюс

Издателство: Шамбала, shambhalabg.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Мечтай, рискувай, слушай себе си, не другите… живей!

Колкото повече даваш, толкова повече получаваш

Всичко, за което мечтаем, можем да постигнем още днес!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си