Никълъс Спаркс: Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед… Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим…

снимка: pixabay.com

Никълъс Спаркс е един от най-популярните и обичани автори, притежаващ истинска дарба да показва колко е  ценен всеки миг и колко важна е любовта… Книгите му могат да трогнат всеки, който се докосне до тях! Ето и малка част от красивите думи на Никълъс Спаркс:

Научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян. И най-важното – аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена.

Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед… Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим…

Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи, винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.

Моля те, не ми се сърди в дните, когато няма да си спомням за теб, а те неизбежно ще дойдат. Знай, че те обичам, винаги ще те обичам и каквото и да се случи, помни, че живях най-прекрасния живот, който можех да си пожелая. Моят живот с теб.

Ако някой направи нещо лудо за някого, това ще докаже само едно – че той е един щастливец.

Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно.

Има моменти, когато ми се иска да върна времето назад и да премахна тъгата, но имам чувството, че заедно с нея ще си отиде и радостта. Затова приемам спомените си такива, каквито са, и ги оставям да ме водят винаги, когато имам тази възможност.

Случва се на всеки, когато пораства. Откриваш кой си, какво искаш и тогава разбираш, че хората, които си познавал цял живот, не виждат нещата по същия начин. Затова запазваш прекрасните спомени, но продължаваш напред.

Странно е, но забелязали ли сте, че колкото по-специално е нещо, толкова повече хората го приемат за даденост? Сякаш си мислят, че то никога няма да се промени…

Винаги, преди да започна да чета, в ума ми звучи въпросът: „Ще се случи ли днес?“. Никога не знам това предварително и по същество едва ли има голямо значение. Онова, което ме кара да продължавам, е вероятността, а не увереността – нещо като залагане на хазарт. И въпреки че можете да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко на този свят е възможно. Знам, че шансовете и науката са против мен. Но науката не дава всички отговори и това е едно от нещата, които съм научил през живота си. Вярвам, че чудесата — колкото и да са необясними и невероятни — са истински и се случват, нехаейки за естествения порядък на вселената. Затова отново започвам да й чета на глас с надеждата, че чудото, което се яви в живота ми, ще се сбъдне поне още веднъж. И може би… може би това ще се случи днес.

Докато бяхме заедно, се влюбих лудо, после, когато се разделихме, се влюбих още по – силно.

Любовта не означава нищо, ако не си готов да поемаш ангажимент. Трябва да мислиш не само за това, което искаш ти, но и за това, което иска другият. Не само сега, но и в бъдеще.

Те се караха почти постоянно. Всъщност – въобще не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше – умираха един за друг.

И това ме оставя с убеждението, че чудесата, без значение колко необясними са те, могат да бъдат реални и да се случат без оглед на естествения ред на нещата.

Не можеш да живееш живота си за другите хора. Ти трябва да направиш това, което е правилно за теб, дори и да нараниш някои хора, които обичаш.

Подбор: Юриета Иванова

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

„Изкуството на войната“ – книгата, която ще ви направи успешни

Какво научих от едно малко, но много мъдро мече…

„Малкият принц“ или какво научих за живота и за себе си…

Юриета Иванова

Аз съм човек, който обича трудностите. Обичам да покорявам върхове. Падам, но винаги ставам и това е моят стимул за успех. Вярвам в невъзможното. Имам много мечти. Неизменна част от живота ми са книгите. Те ме пренасят в други светове и ми показват различи гледни точки от чудото - наречено живот. Мисля положително и умея да откривам доброто. Може да се свържете с мен на: yurieta_i@abv.bg