Ако не се чувстваш на място, направи преоценка на себе си и света, който те заобикаля

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: http://viraltalks.com

снимка: viraltalks.com

Една история за всички, които се чувстват различни, неразбрани, „луди“. Една история за всички, които се питат кого да следват – собствения си глас или гласа на хората около себе си…

Имало едно време един обичан крал, чийто замък се намирал на високо възвишение и от него се виждало цялото му кралство. Той бил толкова обичан, че поданиците от близките градчета всеки ден му изпращали дарове, а рожденият му ден се празнувал из цялото кралство. Хората го обичали забради славата му на мъдър и справедлив крал.

Един ден градът бил сполетян от беда – водата му се оказала замърсена и всички мъже, жени и деца полудели. Само кралят, който имал свой собствен извор, се спасил.

Скоро след тази трагедия лудите поданици заговорили, че кралят се държал доста „странно“, че съдел зле, а мъдростта му била фалшива. Мнозина дори стигнали дотам да твърдят, че кралят трябва да е полудял. Популярността му скоро се стопила. Хората вече не му носели дарове и не празнували рождения му ден.

Самотният цар, високо на своето възвишение, останал без никаква компания.

Един ден решил да слезе от възвишението и да посети града. Денят бил горещ, затова той пил вода от селската чешма. Същата вечер се вдигнало голямо празненство. Всички хора ликували, защото любимият им крал си „възвърнал здравия разум“.

Тогава осъзнах, че лудият свят, който имаше предвид Сократ, изобщо не беше неговият свят, а моят.

 

Пътят на мирния воин  – Дан Милман, peacefulwarrior.com

Издателство: Нова епоха – Юнивърс, novaepoha.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Интуицията означава нещо, което е над интелекта

Притча за нещата, които казваме, и за ефекта, който оказваме

Всички ние сме добри. Но не с всеки и не във всичко

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си