Преди да допуснете нечии думи да ви наранят, заслушайте се в тях, може би те са вик от болката на другия

В живота често се случва да бъдем наранявани, да бъдем обиждани и събаряни от действия, думи, поведения, които много повече ни карат да се затворим в собствената си крепост, за да се предпазим, отколкото да търсим отговори… А те понякога са толкова лесни за откриване. Но трябва да умеем да слушаме.

На този свят няма нищо, което да не говори. Всяко нещо и всяко същество непрекъснато разказва за своята природа, своя характер, своите тайни. Колкото са по-отворени вътрешните сетива, толкова по-способно става то да чуе гласа на другите.

Ако душата е събудена да почувства това, което чувства птицата, когато пее в гората при изгрева на слънцето, човек ще разбере, че нейната молитва е по-екзалтирана от неговата собствена, защото е по-естествена.

Няма нищо на този свят, което да не е инструмент на Бога.

Звукът е знакът на живота; в храмовете на боговете и богините, в индуистките храмове, звънът на камбаните показва, че има живот дори в тишината.

Звукът е скрит под думите, думите са скрити зад звука. Когато някой възприема думите, той не възприема звука в тях, а когато някой възприема звука, не може да възприеме думите, скрити в него. Само поетът възприема скритите думи, а музикантът скрития звук. Докато мистикът възприема във всичко думата, която олицетворява Бог.

Тонът продължава, времето изтича.

Тонът живее за сметка на времето, времето асимилира тона.
Бог не е във времето. Следователно, той е в тишината. Звукът е част от света на времето.

Ритъмът не може да съществува без тон, нито тонът без ритъм. Те зависят един от друг, за да съществуват. Същото важи и за времето и пространството.

Шумът идва от безпокойството, а безпокойството е разрушителен ритъм.

Атмосферата около човека обяснява състоянието на неговата душа. Колкото по-далеч отиваме, толкова повече спират кавгите и споровете. Те избледняват, докато останат без цвят; а когато цветът си отиде, идва бялата светлина, която е светлината на Бога.

Нирвана означава липса на цвят. Какво е цветът? Право или грешно, грях или добродетел – всичко това е цвят. В царството на истината те избледняват, както всеки цвят избледнява в блясъка на светлината. Който е осъзнал това, е влязъл в нирвана.

Един суфи трябва винаги да разпознава в Бога извора на всички неща и произхода на всички същества.

Един суфи трябва да долавя в непрекъснатото разгръщане на духа раждането на душата.

 

Пътят на озарението: Учението на Суфиите – Хазрат Инаят Хан, ruhaniat.org

Издателство: Шамбала, shambhalabg.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Не съди другите. Не знаеш какво става в душата им…

Чувстваме се наранени, защото очакваме признание за усилията си

Както се отнасяте с другите, така се отнасяте със себе си. Изпращайте им добри мисли и те ще се върнат като бумеранг при вас!