Представете си, че живеем в свят, в който всички хора се държат като грижовни родители, играещи с децата си. Какъв хубав свят би бил…

Да си изпълнен с омраза и презрение означава само и единствено, че си дълбоко нещастен…

Този, който живее вътрешния живот, става много по-възрастен от хората около него, но външно е същият като всеки друг човек. Следователно, човекът, който достига до пълнотата на вътрешния живот, възприема доста по-различна политика, от този, който току-що е стъпил на този път, както и от човека, който интелектуално знае нещичко за вътрешния живот, но не го живее истински. Проявлението им в света ще е различно, защото последният ще критикува другите, които не знаят това, което той си мисли, че знае и ще ги гледа отвисоко, с гордост, надменност или презрение, мислейки, че те не са се издигнали до мистерията, до височината, до която той се е издигнал и която разбира. Подобен човек иска да се разграничи от хората, казвайки, че те са изостанали в развитието си, затова той не може да върви с тях. Той повтаря: “Аз съм по-напреднал; Не мога да се присъединя към тях. Те са едно нещо, аз съм друго.” Той се подиграва на хубавите идеи на хората около него и гледа на тях като на човешки същества, с които не желае да бъде свързван и не трябва да се приобщава към нещата, които вършат, защото е много по-напреднал от тях.

Докато за човека, който е стигнал до пълнотата на вътрешния живот, е истинска радост да се смеси с ближните си, точно както е радост за родителите да играят с децата си. Най-хубавите моменти от живота им са, когато се чувстват като дете с децата си и когато се включат в играта им. Родители, които са мили и обичащи, когато детето им донесе кукленска чашка, ще отпият с удоволствие чай от нея и ще се забавляват безкрайно. Няма да оставят детето да мисли, че са по-висши и никога не биха играли на неговите игри. Те играят с детето и са щастливи от това, защото щастието на детето е и тяхното щастие.

Така постъпва и човекът, който живее вътрешен живот. Той винаги се съгласява и влиза в хармония с хората, независимо на какъв етап от своето развитие се намират, какви са техните идеи, убеждения или вяра. В каквато и форма да проявяват те преклонението си или да показват религиозния си ентусиазъм, той никога не казва: “Аз съм много по-напреднал от вас и да се присъединя към вас би било връщане назад”. Този, който е стигнал истински далеч, никога не може да се върне назад, но като се присъедини към другите, той ги взима със себе си, води ги напред. Да продължи сам за него означава да пренебрегне дълга си към ближните, дълг, който мечтае да изпълни. Той е празната стомна, която произвежда звук, когато почукате върху нея. Една стомна, пълна с вода, не издава никакъв звук. Тя е тиха, беззвучна.

Така мъдрият живее между всички хора от този свят и това не го прави нещастен. Който обича всичко не е нещастен. Нещастен е този, който гледа на света с презрение, който мрази човешките същества и си мисли, че е по-висш от тях. Онзи, който ги обича, мисли само за това, че те минават през процеса, през който е преминал и той. От тъмнината той е стигнал до светлината. И те ще го направят. Разликата е само в момента. И с ангелско търпение той върви през тези моменти докато събратята му са все още в тъмнина, като не им дава да разберат, че са в мрак, а той живее в светлина, не им позволява да се почувстват наранени, не ги гледа с презрение. Той мисли само за това, че всяка душа има детство, младост и зрялост. Така че е естествено за всяко човешко същество да премине през този процес.

Аз съм виждал с очите си хора, които са достигнали святост и са постигнали голямо съвършенство и все пак стоят пред каменен идол редом с някой друг, с някой по-малко осъзнат и се прекланят пред идола, без да дадат на другия да разбере, че са много по-напред от него, запазвайки скромния си вид, без да претендират, че са по-напред в духовната си еволюция.

 

Пътят на озарението: Учението на Суфиите – Хазрат Инаят Хан, ruhaniat.org

Издателство: Шамбала, shambhalabg.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Пред всеки от нас, във всеки един момент, има два пътя – пътят на любовта и пътят на страха

Показваме ли на тези, които обичаме, че ги ценим такива, каквито са?

Как да станем по-духовно извисени – съветите на Уейн Дайър за ежедневието на всеки от нас