Една древна мъдрост гласи: Ние нямаме приятели, ние нямаме врагове, имаме само учители

снимка: behejsrdcem.com

Мислите ти са като полудели маймуни, ухапани от скорпион, пише Дан Милмън в своята (без абсолютно никакви преувеличения) променяща живота книга „Пътят на мирния воин“. Тя описва преживяванията на гимнастика Дан, който среща Сократ – неговият учител по пътя, водещ към чистия и тих ум, към „простичкия и щастлив живот, без разни заплетености“. 

Даваме ли си сметка колко могъща е силата на мислите ни, колко вселени може да създаде и колко да разруши? Опитайте да уловите своите собствени мисли, колко от тях са тъжни, песимистични, нещастни, отчаяни… Повечето, нали? Време е да ги промените…

Никога не бях подозирал, че ще ми се наложи да уча как да живея, че има конкретни дисциплини и начини да гледаш на света, които ще трябва да овладея, преди да се пробудя за един простичък и щастлив живот, без разни заплетености.

Целият свят там отвъд е едно училище, Дан. Животът е единственият истински учител. Той предлага много преживявания и ако опитът сам по себе си носеше мъдрост и доволство, тогава старите хора до един щяха да бъдат щастливи, просветлени учители. Обаче уроците от опита са скрити.

Една древна мъдрост гласи: „Ние нямаме приятели, ние нямаме врагове, имаме само учители“.

Точно както този резервоар, Дан, и ти преливаш от предубеждения, препълнен си с безполезни знания. Натрупал си безброй факти и мнения, но въпреки това знаеш много малко за себе си. И за да бъдеш в състояние да учиш, първо трябва да източиш резервоара си.

Един воин действа… а един глупак само реагира… Аз те ръгвам и ти се раздразваш; аз те обиждам и ти реагираш с гордост и гняв…Твоите чувства и реакции, Дан, са автоматични и предвидими, моите не са. Аз творя живота си спонтанно, твоят живот е обусловен от миналото ти.

Младият воин, още докато бил дете, се тренирал да скача по следния начин: давали му едно царевично зърно и му казвали да го посади. Когато стъблото започвало да расте, младият воин трябвало да прескача малкото стръкче по много, много пъти.
Всеки ден стъблото пораствало с още малко, всеки ден детето трябвало да го прескача. Скоро стъблото ставало по-високо от детето, но това не го спирало. Ако накрая не успеело да прескочи стъблото, давали му ново царевично зърно и трябвало да започне всичко отначало. Докато накрая вече нямало стъбло, което младият нинджа да не можел да прескочи.
– Е, и какво? Каква е тайната? — попитах аз в очакване на финалното разкритие….
– Ами, виждаш ли, младият нинджа се тренирал с царевични стъбла. Аз тренирам с бензиностанции.

На един строеж в Средния Запад, когато прозвучавал сигналът за обяд, всички работници сядали заедно да ядат. И най-редовно Сам, щом отворел кутията с обяда си, започвал да се оплаква:
– По дяволите! – роптаел той. – Пак ли сандвичи с фъстъчено масло и мармалад! Мразя фъстъчено масло и мармалад!
И така ден след ден Сам все се оплаквал от сандвичите си с фъстъчено масло и мармалад. Минали седмици и останалите работници започнали да се дразнят от държанието му. Накрая един човек от строителната бригада му казал:
– За Бога, Сам, щом толкова мразиш фъстъчено масло и мармалад, защо просто не кажеш на жена си да ти приготвя нещо друго?
– За каква жена говориш? – отвърнал Сам. – Аз не съм женен. Сам си правя сандвичите.
Сократ помълча, после добави:
– Та, както виждаш всички ние сами си правим сандвичите в този живот…

Всеки човек, където и да било, живееше в объркано и горчиво търсене. Действителността никога не отговаряше на мечтите им, щастието вечно беше току зад ъгъла – ъгъла, зад който те никога не завиваха. И причината за всичко това беше човешкият ум.

Ако не получиш това, което искаш, страдаш; ако получиш това, което не искаш, страдаш; а дори когато получиш точно това, което искаш, пак страдаш, защото не можеш да го задържиш завинаги.

Твоят проблем е твоят ум. Той иска да живее без промени, без болка, без всичките задължения на живота и смъртта. Но промяната е закон и тази реалност не може да се отмени с никакви преструвки.

Появява ти се мехурче с гневна мисъл и ти ставаш гневен. Същото е и с чувствата ти. Те са рефлекторен отклик на мисли, които ти не можеш да контролираш.

Мислите ти са като полудели маймуни, ухапани от скорпион.

Твоят „яд“ от проваления пикник и „щастието“ ти, когато слънцето отново се показа, бяха продукт на твоите мисли. Те нямат нищо общо с това, което става в момента. Не ти ли се е случвало да бъдеш „нещастен“ на някой празник, например? Тогава е очевидно, че източникът на настроенията ти е твоят ум, а не другите хора или обстоятелствата около теб.

Не трябва да правиш нищо друго, освен да престанеш да виждаш света от гледната точка на собствените си, лични домогвания.

Подбор: Ина Фенерова

Пътят на мирния воин – Дан Милман, peacefulwarrior.com

Издателство: Нова епоха, novaepoha.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Луиз Хей: Помни, ти не си жертва на своите мисли. Ти избираш своите мисли!

Всички отговори, които са ти нужни, са тук, пред теб…

Робин Шарма: Животът невинаги ти дава, каквото искаш, но винаги ти дава, каквото ти е нужно

Ина Фенерова

Ина Фенерова е журналист, редактор, писател... Влюбена в любовта и добротата, в книгите и историите, които ни учат да летим. Вярва, че можем да превърнем живота си в рай, но единственият път към това е първо да създадем рай в самите себе си. За контакти: Ina.Fenerova@gmail.com; facebook.com/LaLaMiaFelicita