Докато е останал поне един човек, който да разказва за нас, ние ще сме живи, ще сме оставили следи…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка:faraoani.ro

снимка:faraoani.ro

В сърцата ни се крият толкова много мънички болки, които напомнят за себе си в безсънните нощи на живота ни. Добър човек ли съм, какво оставям след себе си, ще бъда ли запомнен… Прегърнете тези свои тревоги и ги успокойте, пуснете ги да отлетят, като ги уверите, че нищо и никой в този свят не се забравя. Докато е останал поне един човек, който да разказва за нас, ние ще сме живи, ще сме оставили следи…

Чувала съм тази древна притча в безброй варианти, слушала съм я безброй вечери, седнала край огъня. Разказвачите бяха все добросърдечни, простодушни хорица от Източна Европа, повечето от които продължават да предават старинните сказания от уста на уста. В нея се разказва за един велик мъдрец, Бал Шем Тов.

Многообичният Бал Шем Тов се намирал на смъртно легло, когато повикал своите ученици и им рекъл:

– Досега бях ваш посредник. Когато си отида, ще трябва да се справяте сами. Помните ли онова място в гората, където разговарях с Бог? Идете там и направете като мен. Знаете как да запалите огън, как да кажете молитва. Направете всичко това и Бог ще дойде.

След смъртта на Бал Шем Тов първото поколение ученици ревностно следвало заръките му и Бог винаги им се явявал. Но дошъл ред на второто поколение и хората започнали да забравят как да разпалват огъня по начина, по който Бал Шем Тов показвал някога. Въпреки това те отивали на онова необикновено място в гората, изричали своите молитви и Бог продължил да идва.

Дошъл ред на третото поколение и хората започнали да забравят не само как да разпалват огъня, но забравили и мястото в гората. Но пак казвали молитвите си и Бог продължил да идва.

A когато на бял свят се появило четвъртото поколение, оказало се, че всички са забравили как да разпалват огъня, никой не помнел и онова място в гората, на което трябвало да отидат, никой не помнел и думите на молитвата. Един човек обаче не бил забравил притчата, в която се разказвало за всички тези неща, и изричал на глас. И Бог продължил да идва.

Тази древна притча, както между другото и цялата история на човечеството, а и вековните традиции на моето семейство, разкрива двойствената природа на дара на разказа. Достатъчно е да е останала една жива душа, която да разкаже историята, и нейните думи ще призоват на този свят великите сили на любовта, милосърдието, щедростта и силата.

 

Дарът на разказа – Клариса Пинкола Естес, clarissapinkolaestes.com
Издателска къща: БАРД, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Развивайте силните си страни, не слабите!

Цената на щастието е да бъдеш себе си

Можете да бъдете всичко, което искате. Стига наистина да го искате…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си