Животът винаги разцъфва отново! От теб се иска само да проявиш търпение и да изчакаш това да се случи

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: feat.az

снимка: feat.az

Когато сме тъжни, когато сме отчаяни и обезверени, единственото нещо, което трябва да направим, е да се огледаме наоколо! Да поемем глътка въздух, да се насладим на цветята, зеленината, да погледнем нагоре, към красотата в небето… Само след броени мигове тази картина може да се замени със зимна, мразовита, намръщена, но това няма да е за дълго! Защото животът винаги разцъфва отново!

Погледни това цветче. Току-що разцъфна в цялата си прелест. След няколко дни обаче ще се отрони от клона, ще се спаружи и ще натори почвата, благодарение на която се е появило.

Животът му ще е много кратък, но това няма да му попречи да покаже вълшебството си. И тъй като майката природа е щедра, другата пролет вишната ще се обсипе с още по-красиви цветчета, символизиращи самия живот. С цялото си сърце се надявам да видя този прекрасен миг.

Това цветче, млади ми приятелю, не се страхува. И ти ще се отърсиш от страха, когато осъзнаеш, че си дете на природата.

Животът винаги разцъфва отново: от теб се иска само да проявиш търпение и да изчакаш това да се случи.

Уважението към природата е другар на търпението. Страхът е предверието на храбростта, както болката – на удоволствието, и бурята на затишието. От теб се иска само да чакаш.

 

Храбростта на самурая – Жозеп Лопес Ромеро, joseplopez.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

За да ти се случи чудо, трябва да вярваш! И да не се отказваш!

Никога няма да откриеш дъга, ако гледаш надолу

Мислите ви формират вас… и света около вас

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си