Най-хубавите неща се добиват с цената на най-голямата болка

снимка:twitter.com

Едва ли има човек, който да не притежава шедьовърът на Колийн Маккълой „Птиците умират сами“. Една прекрасна и незабравима история за забранената любов и животът, който живеем с нея. Ето и част от незабравимите и цитати:

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-острия им и дълъг шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка…

Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струват, че звучат добре!

Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава нерaвностите на пътя.

Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е.

Онзи, който няма какво да губи, може да спечели всичко, а човек без чувства не може да бъде наранен.

Всеки от нас пее своята песен, убеден, че светът по-прекрасна не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.

Обичаш ли хората – убиват те!

Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече.

Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим…

Няма цел, която да оправдава всички средства.

За разлика от нея аз мога да те задържа, защото никога няма да допусна да ми влезеш под кожата.

Заболя ме, че не ме потърси толкова време. Не съм искала да ми казваш, че ти липсвам, а просто да покажеш, че ме помниш.

Само се опитай да обикнеш човек, да го почувстваш, да разбереш, че без него не можеш да живееш и той ще те убие.

Страшно е един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща.

Всеки ден започвай със заповед да не умираш. Така вечерта ще можеш да се смееш, че още си жив.

Подбор: Йоанна Христова

Птиците умират сами – Колийн Маккълой, simonandschuster.com/authors/Colleen-McCullough/1867624

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Пабло Неруда: Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота!

Ошо: Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в нея!

Да обичаш, значи да раазбираш

Йоанна Христова

Здравейте! Aз съм една щастлива майка (както се вижда!) на две прекрасни слънца. В момента съм в майчинство и основното ми задължение е да се грижа за моя малък палавник. Иначе се занимавам с административна дейност. Обичам да пиша, да организирам празненства за моите близки (мечтаq някога да организирам и чуждо събитие, ама... надали!?)... Обичам морето и да приготвям вкусни ястия, когато ми остане свободно време. Имам няколко модни публикации в он-лайн списание. Винаги съм търсила нещо, с което да се развличам от ежедневието, за да се чувствам по-близо до хората около мен. Харесва ми да пътувам, но с деца е доста трудно да се организираш, а и красивите и спокойни места са твърде малко!... Усмивката е нещо, което ме зарежда и затова съм вечно усмихната. Това и търся да виждам, но... вече е доста рядко явление. Доволна съм, че съм заобиколена от прекрасно семейство, с което много се обичаме. За контакти: facebook.com/joanna.hristova.1; e-mail: a.n.n.y@abv.bg