Всичко, от което имаме нужда, е любов

Всичко, от което имаме нужда, е любов. Но получим ли дори едно зрънце от нея, трябва да я отгледаме в сърцето си, и да я раздадем на другите. Защото любовта е като светлината, тя е необходима на абсолютно всички.

Основните причини за всяка вражда са завистта и алчността. Сблъсъкът между тези две отрицателни качества води до раздразнение, което се трансформира в гняв и в крайна сметка се стига до унищожение. Така живее целият животински свят; но хората го правят организирано, като дават на враждебните си отношения привлекателни наименования … комунизъм, капитализъм, патриотизъм и др. Когато обаче човек разбере, че трябва да живее в мир и хармония, всички тези „-изми“ губят смисъл.

Както природната, така и придобитата враждебност се преодоляват с любов, която трябва да се развива като чувство. Любовта е най-важното нещо, което човек инстинктивно желае. Ако сте намерили източник на любов, целият свят ще се завтече към вас с протегната ръка: просяци и богаташи, слаби и силни, глупави и умни. И това е така, защото всички ние страдаме от дефицит на любов към Бог.

Получи ли зрънце Божествена любов, човек трябва да я отгледа в сърцето си. И да не я крие от другите. Любовта не търпи собственическо чувство. Лампата не се крие под масата, защото светлината е нужна на всички. Любовта е като светлината. Тя е необходима на абсолютно всички. Докато порокът е необходим само на тези, които искат да живеят в мрак.

Любов единствено към себе си – това е порок.

Да желаеш за себе си щастие и успех повече, отколкото за другите, е завист. Заради нея човек започва да има проблеми с тялото си: той се чувства измамен, и бива повален от болест или от преждевременна старост. „Обзет от златото на тлена, не ще да бъда вече млад“.

На такъв човек му е особено тежко в мига, когато умира.

Понякога, за да спасят хората от скръб, страх и страдания, се появяват светците. Те жертват живота си, като проповядват любов към Бог и я раздават на всички. Благодарение на тях много хора поемат по духовния път и се освобождават от своите пороци. Тези светци са съвършени, те не знаят какво е вражда, Исус и Мохамед, Мойсей и Шри Чайтания никога не ca влизали в конфликт и това просто няма как да се случи. Докато обикновените хора винаги са във вражда – и когато на Земята са живеели великите пророци, и преди, и след това. Хората, които не са се научили да обичат, неизбежно ще се страхуват едни от други.

Харидас Тхакур го били с тояги и камшици на двайсет и два пазарни площада, а той се молел за мъчителите си: „Нека не ги споходят последиците от техните грехове“. И по блаженото му тяло не останал нито белег, нито дори синина. Като виждали това, хората смело започнали да проповядват неговото учение. Харидас Тхакур прославял името Божие и говорел за безкрайното му могъщество.

Такъв е пътят на любовта – свобода от страха и тъгата. Ти не си тяло, а вечна душа. И няма какво да губиш, освен веригите на кармата. „Всичко принадлежи на Бог“ – това е лекарството против алчността. „Всичко трябва да служи на Бог“ това е лекарството срещу завистта. Всекиму е отредено определено количество разум и съответно … някакво количество собственост. Да вземаме повече, е лоша карма. Това е равносилно на кражба.

 

Веди. Скъпоценният път – Александър Хакимов, ahakimov.ru

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Любовта в мислите ти създава любовта в живота ти. Страхът в мислите ти привлича страх в живота ти.

Егото ни, този най-голям наш враг, е способно да изпепели и любовта, и вярата, и живота ни

Жан-Жак Русо: Най-сигурният начин да спечелите любовта на другите е да им дарите своята