Има хора уютни, като дом. Прегръщаш ги и разбираш – у дома съм!

снимка: litsait.ru

Елчин Сафарли е азербейджански писател, чиито книги са на върха не само в родината му, но и в Турция и Русия. В България е малко познат, но веднъж докоснал се до него искаш и още и още … „Ако ти знаеше…“ е един прекрасен шедьовър представящ ни необятната женска душа, желанието и за надежда и изборът, който търси.

Въпреки цялата прехвалена независимост, на всяка жена ѝ става толкова топло, когато някой мъж я вземе под крилото си. Не, това не е желанието да се сгушиш до него, а по-скоро вдъхновяващото усещане, че жената в теб се събужда. И това те ласкае. Защото ние сме свикнали да разчитаме на себе си, независимо от личния си живот.

Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.

Любовта не винаги се дава задълго. Тя може да дойде, да те научи на нещо важно и пак така внезапно да си отиде. Но нито една любов не е безследна – това е главната ѝ особеност. Тя винаги те прави по-добър, никога – по-лош.

Ние сами определяме посоката на вятъра. Няма нищо по-важно от това, да поемеш отговорност за още ненаправените стъпки.

Няма как да се събудя една сутрин и вече да съм силна. Но затова пък мога да престана да удрям главата си в една и съща стена. А също и да сменя посоката на движение. Ако няма път на запад, тогава по-добре да тръгна на изток. Земята при всички случаи е кръгла – рано или късно всеки ще стигне там, където трябва да стигне.

Той обикна настоящето ми, без да ме кара да се връщам в миналото… Всяка жена чака този мъж-спасител и силно се нуждае от него. Но далеч не всяка ще си го признае на глас.

Защо да делим времето на „беше“, „е“ и „ще бъде“? Едното произтича от другото, променят се само декорите и героите. И в крайна сметка винаги се сливат в едно цяло. Нищо от това, което се случва, не е напразно – без значение дали е лошо или хубаво. Всичко е с някакъв смисъл.

Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с решенията си в живота – ще видиш как и най-стегнатите възли ще се развържат. Най-важното се намира близо до нас, под носа ни – трябва само да се огледаме внимателно. А вместо това ние се измъчваме, хвърляме се от една крайност в друга, търсим изход… И обикновено го намираме твърде късно, когато вече ни е все едно.

Тишината е добър приятел. Проверен. Не иска нищо, просто седи до теб и те зарежда с покой. Само не я бъркай с мълчанието.

Околните лесно казват: „Не го вземай присърце“. Откъде знаят колко дълбоко е твоето сърце? И кое му е близко? Само ти можеш да вдигнеш от земята камъните, на които си се спънал.

В сърцето на всеки човек е заложена сила, която да му помогне да достигне желаното. Тя не му дава покой, докато не стигне до точката, към която се е стремил. Всичко е възможно при едно условие: истински да искаш това, към което вървиш.

С животът е така – дават ни го безцветен, с очертани контури. Ние решаваме с кого и в какъв цвят да го оцветим.

„Твоите“ хора остават с теб без значение колко си успял или пропаднал. Тях просто ги има и се радват да ти отворят вратата, да разделят храната си с теб.

В края на краищата мъдър е този, който знае не много, а нужното.

Продължителното щастие идва при тези, които здраво се хващат за неговите мигове.

Подбор: Йоанна Христова

Ако ти знаеше – Елчин Сафарли facebook.com/esafarli

Издателство: Гнездото gnezdoto.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Елиф Шафак: Любовта не е сляпа. Любовта те кара да прогледнеш . . .

Истинското щастие е вътре в нас. Просто чака да бъде намерено!

Важното е не количеството изживени дни, а истински щастливите мигове!

Йоанна Христова

Здравейте! Aз съм една щастлива майка (както се вижда!) на две прекрасни слънца. В момента съм в майчинство и основното ми задължение е да се грижа за моя малък палавник. Иначе се занимавам с административна дейност. Обичам да пиша, да организирам празненства за моите близки (мечтаq някога да организирам и чуждо събитие, ама... надали!?)... Обичам морето и да приготвям вкусни ястия, когато ми остане свободно време. Имам няколко модни публикации в он-лайн списание. Винаги съм търсила нещо, с което да се развличам от ежедневието, за да се чувствам по-близо до хората около мен. Харесва ми да пътувам, но с деца е доста трудно да се организираш, а и красивите и спокойни места са твърде малко!... Усмивката е нещо, което ме зарежда и затова съм вечно усмихната. Това и търся да виждам, но... вече е доста рядко явление. Доволна съм, че съм заобиколена от прекрасно семейство, с което много се обичаме. За контакти: facebook.com/joanna.hristova.1; e-mail: a.n.n.y@abv.bg