Животът се измерва и претегля според радостта, която сме съумели да изпитаме по пътя си, а не според онова, което сме събрали, докато вървим
снимка: Pexels.com
Няма вълшебна формула за щастието. То е път, който всеки трябва да извърви. Книгата „Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? С кого?“ на Хорхе Букай е своеобразна карта, с чиято помощ ще стигнем до вярната посока за себе си…
С всяка стъпка започвай живота си отново. А не повторно. Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил. Просто се вгледай в себе си. Разбери кой си и не го забравяй. Няма възможност да бъдеш друг човек. Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго. Ти решаваш.
Не мога да поема по пътя на щастието, докато не се уверя, че собствените ми нозе оставят следата подире ми, че моето сърце определя посоката, че рискът от решенията ми е само мой, че зная кой съм и кой не съм.
Нищо не се е променило в мен и все пак..
е очевидно, че пейзажът е същият…
но очите, които гледат към хоризонта…
те са се променили…
Ако искаме да не страдаме „твърде много”, решението не е да обичаме „колкото се може по-малко”, а да се научим да не се вкопчваме в онова, което вече го няма, след като моментът на раздялата или загубата вече е настъпил.
Решението е да се радваме на момента и да даваме всичко от себе си, за да бъде преживяването ни още по-прекрасно; да се отдадем напълно на всеки миг от живота си.
За да направиш пътя си по-лек, намери начин и си позволи да чувстваш и изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условието да се срещнеш със самия себе си.
Ако единствено се стремим към резултата, няма да постигнем почти нищо… ще получим (може би) само резултати, много от които ще се озоват право във витрината на суетата ни, но няма да бележат пътя ни.
Не позволявай самоосъществяването ти да зависи от чуждите успехи и не допускай собствената ти посока да се определя от избора на другите, колкото и привлекателен и славен да изглежда той.
Любовта е едно от нещата, които не зависят от нашите действия или решения, а просто от магията, която се случва.
Животът се измерва и претегля според радостта, която сме съумели да изпитаме по пътя си, а не според онова, което сме събрали, докато вървим.
Най-силната проява на любов НЕ е да умрем за някого, а да живеем, за да бъдем щастливи заедно.
Всичко, което имам, което съм, което съм постигнал, е само суета; служи единствено да зарадва мама, че съм се превърнал в някой, че съм надминал другите, и удовлетворява онези, които са искали да бъда такъв или онакъв.
Прочетете още:
Мариела Кръстева
