Избери да се радваш на всичко, което имаш, забрави това, което нямаш! И животът ти ще се промени!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
Снимка: stylegods.com

Снимка: stylegods.com

Три неща ни пречат да изпитаме истинска радост от живота – непрекъснатото взиране в това, което нямаме, нежеланието да се научим да се наслаждаваме на настоящия момент и отровното чувство за вина, което изпитваме, когато мислим за грешките, които сме допуснали в миналото.

– Чувството за вина с зловреден процес, плъзгане по наклонената плоскост. То е изключително устойчиво, пуска дълбоки корени и оправдава действията си. Докато вярваме, че е трудно и дори невъзможно да го прогоним, няма да можем да се отърсим от него. Намираме си различни оправдания, но истината е една: трябва да разкъсаме оковите, за да си възвърнeм самочувствието и да продължим напред.

– Това звучи някак мистично – недоумението на пътника нарастваше успоредно с любопитството му.

– Веднъж покълнало, чувството за вина брани със зъби и нокти отровните си плодове. Всеки сам трябва да намери начин да го прогони, като анализира причините за появяването му. С малко помощ, разбира се!

– A колко време е необходимо за това?

– Ти как мислиш? – попита възрастният човек.

– Смятам, че зависи от човека – уклончиво отвърна пътникът.

– По-точно зависи от решението на хората да променят или не настоящото си положение и да се освободят. Някои се променят бързо. Други – никога.

Както във всички други аспекти на живота нашите решения определят съдбата ни.

– И през ум не ми минаваше, че е толкова лесно – въздъхна пътникът.

– „Лесно“ не е правилната дума – поправи го старецът. Особено за хора с тежко минало. Понякога отрицателната енергия е толкова силна, че трябва да измине доста време, докато човекът се научи това да е щастлив и възвърне душевното си равновесие. Процесът е бавен като научаването на чужд език.

– Мисля, че разбирам. Просто трябва да намеря верния път.

– Можеш да започнеш още сега. Естетическото удоволствие от красивия пейзаж е част от непосредственото ти настояще. Тоест можеш да се възползваш от възможността да му се радваш. Или да не го сториш. Съгласен ли си и с това?

– Да – отвърна по-младият човек, опитвайки се да следи мисълта на ментора си.

– Ако не се възползваш, няма да изпиташ радостта и душевното равновесие, предизвикани от съзерцаването на красивата гледка. И с това ли си съгласен?

– Да.

Старецът помълча, после попита:

– Според теб какъв е рискът да изгубиш настоящия момент?

– Тоест да пропусна възможностите ли? – попита младият човек.

– Да, но има още нещо, и то много по-съществено: в миговете, през които би трябвало да се любуваш на гледката, ти избираш – съзнателно или не … да си нещастен. Имаш ли представа какви ще са последствията?

– Вечно ще бъда нещастен, така ли?

– Именно! Това състояние се нарича постоянно недоволство. Или безкрайно преследване на щастието. А всъщност митичното Елдорадо е в нас. Безсмислено е да търсим надалеч… – Старецът забеляза, че младият му спътник попива всяка негова дума, и добави: – Постоянното недоволство ни пречи да храним надеждата, че някога ще постигнем удовлетворение. То потиска мотивацията и изсмуква енергията ни.

Пътникът се запита доколко описанието, дадено от стареца, се отнася за неговото душевно състояние. И си даде сметка, че чувството, което е приемал като усещане за щастие, може да е било илюзорно. Спомни си деня, в който взе от автосалона новата си кола. Колко се гордееше с нея! Колко щастлив беше, че най-после притежава автомобила на мечтите си! На паркинга обаче видя как някакъв младеж се качва в три пъти по-скъп спортен модел и щастието му беше заменено от разочарование и тъга. Случило се беше много отдавна, но инцидентът още беше жив в паметта му; все едно отново се намираше на паркинга и пак го измъчваха неприятните чувства.

В живота му имаше множество сходни случки. Сборът им водеше до усещането, наричано от стареца непрекъснато недоволство. Време беше да приеме истината и да се промени.

 

Въжеиграчът – Филип Блан, Ерик Хъблър, inegotiate.com

Издателство: Скайпринт, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Вашата радост, вашата мъка, вашата обич, вашето блаженство се намират във вашите ръце!

Тайната на щастието не е да се стремиш да имаш повече, а да развиеш способността да се радваш на по-малкото

Ден, изпълнен с притеснения, е по-изтощителен от цяла седмица работа!

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си