Ошо: Раят не е отдалечен и непостижим. Ако станеш неегоистичен, раят ще навлезе в теб.

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: elblogdelasalud.info

снимка: elblogdelasalud.info

Възможно ли е, все пак ада и рая да не са толкова далечни и неразбираеми понятия или места? Според духовния учител Ошо, раят не е географска точка или зона, където да отидем, а именно неегоистично състояние на всеки човек. Защо е така, разбираме от следващия откъс от книгата му Тантристкото преобразяване.

Радостта отнема егото ти, а мизерията го засилва неимоверно. Страданието създава его, а радостта го премахва. Всеки миг радост е в състояние да те накара да се забравиш. Мигът на радостта не е свързан с егото. Времето на страданието е много уплътнен момент на егото. Когато си нещастен, си ти. Когато си радостен, не си.

Нека повторя: понеже сме егоисти, ние сме по-достъпни за страданието, мъката, тъгата, нещастието. Създаваме безрадостен живот. Всички възможности за радост превръщаме в тъга, понеже това е единственият възможен начин на съществуване на егото. Егото може да съществува само в ада. В рая то не може да съществува.

В течение на векове са ти втълпявали, че ако станеш неегоистичен, ще влезеш в рая. Аз пък ти казвам: ако станеш неегоистичен, раят ще навлезе в теб. Раят не е нещо географско, както и небесата, не ти отиваш на небето. Когато си неегоистичен, ти си на небето. Когато действаш чрез егото, си в ада. Адът не се намира някъде на дъното на съществуването, а пък небесата на неговия връх – това са метафори. Адът и раят са състояния на съществуването.

 

Тантристкото преобразяване – Ошо

Издателство: Шамбала, shambhala.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Егото ни, този най-голям наш враг, е способно да изпепели и любовта, и вярата, и живота ни

Егото не е това, което си ти. Егото е това, което ти НЕ си…

Влюбеният се води от егото. Истински обичащият забравя егото…

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си