Да обичаш някого – означава един ден да му позволиш да си отиде

Един човек никога не може да притежава друг, дори собственото си дете. Но може да го дари с любов и свобода и той сам да избере да се върне там, където е обичан…

МАМО, НАПУСКАМ ДОМА

Обикновено ни е страх, че ако пуснем някого, той няма да се върне. Често се случва точно обратното. Ако държите птица в клетка, един ден, когато случайно оставите вратичката отворена, птицата ще излети и няма да се върне.

Ако обаче държите клетката отворена, като се стараете в нея да е удобно и да има изобилие от хубава храна, птицата ще излита навън, но винаги ще се връща.

Една млада австралийка будистка ми разказа как един следобед шестгодишният ѝ син бил толкова разстроен, че най-сериозно заявил:
– Мамо, не те обичам повече. Напускам дома!
– Добре, скъпи, ще ти помогна да си приготвиш багажа – отвърнала
майката.

Тя отишла с него в стаята му и му помогнала да опакова в куфарчето си всичко необходимо, като мечето, късметлийските гащета и костюма на Спайдърмен. След като стегнали багажа, мама отишла в кухнята и направила на сина си любимите му сандвичи, сложила ги в хартиен плик и ги подала на шестгодишното си дете, за да не гладува далече от къщи. Застанала на прага на къщата, майката помахала за сбогом на сина си:

– Довиждане, скъпи! Не забравяй да ми се обаждаш!

Детето, с куфара в едната ръка и сандвичите в другата, стигнало до края на градинската пътека, отворило портата и тръгнало към бъдещето си. След по-малко от 50 метра на шестгодишното момче му домъчняло за дома. То се обърнало, влязло обратно в градината и тичешком изминало разстоянието до прага на дома си, където с отворени обятия го чакала майка му, която не била помръднала оттам.

Ето една истински мъдра майка. Тя знаела, че шестгодишното ѝ дете няма да отиде далеч от любящ дом.

Когато разказах историята на една психоложка от Сингапур, тя дълго се смя. След като отново стана сериозна, ми обясни, че същото ѝ се било случило като малка. Скарала се с майка си, когато била на шест, и поискала да напусне дома. Майка ѝ веднага се съгласила и ѝ помогнала да си стегне багажа.

Момиченцето обаче не получило сандвичи. Майката ѝ дала 10 сингапурски долара да си купи обяд! После я придружила до асансьора, тъй като живеели в жилищен блок. Асансьорът пристигнал, шестгодишното момиченце пристъпило в него и майката помахала за сбогом, докато вратите се затваряли.

На момиченцето му домъчняло за къщи още преди да излезе от асансьора. Още преди да стигне първия етаж, вече ужасно му липсвала майка му и домът му. То натиснало копчето за етажа, на който живеело. Когато вратите се отворили, мама стояла с отворени обятия.
– Добре дошла вкъщи, мила!

Ако са здрави невидимите връзки на любовта, можете да пуснете човека да си върви. Бъдете сигурни, че той ще се върне.

Лиценз за щастие – Аджан Брам, bswa.org/teachers/ajahn-brahm/

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Децата са извор на житейска мъдрост и любов

Няма проблемни или трудни деца, има неразбрани…

Всяка грешка, която децата правят, е една стъпка напред към тяхното порастване