Следвайте душата си, тя знае пътя!

Нещата, които мислите, определят качеството на съзнанието ви. Душата – приема цвета на Вашите мисли.

–    Ще ми махнеш ли магията?
–    Нищо ти няма – рече спокойно бабата.
–    А повръщането, а дето отслабнах в килограма, а дето не можех да спя? В София всички казаха, че това са симптомите. Ходих на изследвания, нищо. Ти нали можеш да наричаш? Наречи ме да ми се махне тая магия, моля ти се!
–    Никой нищо не ти е направил, от тебе е, от корена ти! Той те е дръпнал за гърлото.
–    Какво? Баба Рада и тя такива някакви май ми каза.
–    Има едни хора с по-дълбоки корени от другите. Като дърветата – и те са тъй. Едни с по-плитки, други – с по-дълбоки корени. Та тез хора като заминат някъде, душицата им трябва да знае кога ще се върнат. Ей тъй, да си засече времето, да си вземе колкото й трябва сила да издържи далеч. Ако човек с дълбок корен реши да замине завинаги, душата му почва да се кахъри. Опъва се оная нишка, дето я свързва с корена й, опъва се, зазвънява, дърпа, изтънява и накрая… прас, и се скъса. И тогаз душата залинява…
–    Как така душата има корен, душата нали е… вечна – сълзите й пак дойдоха в гърлото.
–    Вечна е, чедо! Душата пребъдва много пъти. И много пъти идва и си отива от тоя свят. И всеки път, като дойде, избира – първо земята си и после – родителите. И като избере земята, на мястото, дето е слязла, се свързва с корена. И се затърколва едно учене…

 

Стопанката на Господ – Розмари Де Мео, narichane.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Честността има сила, която много малко хора могат да понесат!

Да приемаш другите такива, каквито са, означава да ги обичаш!

Когато умът ви е в покой, светът също е в покой