Без кал няма лотоси. Без страдание няма щастие

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: omartasatt.ru

снимка: omartasatt.ru

Невъзможно е да почувстваме щастието и радостта от живота, ако не сме опитали от страданието.

И страданието, и щастието имат органична природа, което означава, че и двете са преходни и вечно изменчиви. Повехналото цвете се превръща в тор. Торът помага на цветето да разцъфне отново. Щастието също е по природа органично и нетрайно. То може да се превърне в страдание, а страданието отново да стане щастие.

Ако се вгледате дълбоко в цветето, ще видите, че то е съставено само от нецветни елементи. В това цвете има облак. Разбира се, ние знаем, че облакът не е цвете, но без облак, няма да има дъжд, а без дъжд цветето не може да порасне. Няма нужда да бъдете мечтатели, за да видите облака в цветето. Той наистина е там. И слънцето е там. Слънцето не е цвете, но без неговите лъчи няма цветя.

Ако продължим да се вглеждаме дълбоко в цветето, ще видим още много неща, като земята и минералите. Без тях цветето не може да съществува. Затова истината е, че цветето е съставено само от нецветни елементи. То не може да съществува само по себе си. Цветето може да взаимосъществува с всичко останало. Не можете да извадите от него нито слънцето, нито почвата, нито облака.

Всички знаят, че за да растат лотосите, е нужна кал. Калта не мирише приятно, но лотосите ухаят прекрасно. Ако няма кал, и лотосите няма да цъфнат. Не можете да отгледате лотоси върху мрамор. Без кал няма лотоси.

Разбира се, възможно е човек да заседне в „калта“ на живота. Понякога е много лесно да забелязваме калта по себе си. Най-трудно е да не допускаме да бъдем обзети от отчаяние. Когато то ни обладае, накъдето и да се обърнем, виждаме само страдание. Чувстваме се така, сякаш ни застига най-лошото на света.

Трябва обаче да си спомним, че страданието е „калта“, от която се нуждаем, за да има радост и щастие. Без страдание, няма щастие. Затова не бива да отричаме калта. Трябва да се научим да прегръщаме и да се отнасяме с много нежност към собственото си страдание и страданието на света.

 

Без кал няма лотоси – Тик Нят Хан, plumvillage.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Щастието идва отвътре, не го търсете навън

Коренът на всяко страдание е в ума! Победете ума и ще се освободите от страданието!

Ключът към щастието е знанието, че имате силата да избирате какво да приемете и какво да пуснете!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си