Да приемем или да променим? Да си дадем един различен вид свобода.
снимка: reference.com
Ако кажем „Да“ на даденостите на живота, можем да развием спокойното възприемане на контрастите на живота. Да разграничим онова, което не зависи от нас. Да развием в себе си добродетели, които се свързват с осъзнаването на несъвършенствата. Да виждаме трудностите и лекотата, спечеленото и загубеното, похвалите и обвиненията. Да оценяваме бурята и покоя…
„Духовната практика на изграждането на добродетели се фокусира върху тях като конкретни утвърждения и действия. Избирайте си всеки ден по една добродетел от следващия списък и търсете начини да я изпълните на практика.
Казвам безусловно „Да“ на даденостите на човешкия живот. Всичко ще се променя и ще свършва; нещата невинаги ще стават според моите планове; животът няма винаги да бъде справедлив или безболезнен и хората няма винаги да са любящи, честни, щедри или верни.
С радост се показвам такъв, какъвто съм, без да имам претенции и без значение колко непривлекателен може да съм. Аз не съм съвършен, но съм дълбоко посветен на работата върху себе си. Забелязвам, че колкото повече се отдавам на работата върху себе си, толкова по-загрижен ставам за света и за ролята, която имам привилегията да играя в неговото пресътворяване. Вместо просто да преминавам през преживяванията си без осъзнаване, аз избирам да спра и внимателно да разбера това, което ми се случва. Уча се от своите собствени реакции: сълзите, предизвикани от чуждата мъка, ме подканват да видя своята собствена тъга. Привличането и отблъскването ме подканват да погледна скритите си потребности и мотиви. Спомените и представите, които ме притеглят, ме приканват да остана с тях и да ги последвам навътре, в моите собствени неоткрити лични пространства.
Не съм заседнал в съжаления или самообвинения заради своите грешки в живота. Приемам ги всичките като опитности, от които съм се поучил и ги използвам, за да се справям по-добре в бъдеще. И, разбира се, моите грешки стават ценен паспорт към скромността и смирението.
Редовно проверявам своята съвест. Разследвам не само дали не съм наранил другите, но и как може да не съм събудил или споделил своите дарби, как може би продължавам да се придържам към предразсъдъци или жажда за отмъщения, как може да продължавам да не съм така любящ, както мога да бъда.
Внимателно се вслушвам в обратната връзка, която другите ми дават, вместо да се отбранявам. Приветствам обратната връзка, която ми показва къде съм по-малко грижовен отколкото мога да бъда, къде съм по-малко толерантен, по-малко открит. Не се боя от свободното изразяване – моето или на другите. Готов съм да изразявам и да приемам чувства, включително страх, радост, скръб и нежност. Изразявам гнева си без агресия, без да обиждам, заплашвам, обвинявам и без да губя контрол върху себе си.
Забелязвам, че моето поведение и избори вече не се определят от това, което другите може да си помислят за мен. Не се опитвам да ги карам да ме приемат или обичат. Не променям себе си, за да им се харесам. Решен съм да описвам себе си точно такъв, какъвто съм, без значение от реакцията на другите. Вече не мога да бъда манипулиран от ласкателства, но когато другите ме ценят, аз им показвам благодарността си.
Без значение какво ми се случва, аз оставам все по-заземен, неподатлив на страх или желания. Събитията от живота и действията на другите ми влияят, но не ме нараняват. Вътре в себе си аз оставам напълно сигурен и в безопасност и в същото време, свързан с хората около мен.“
5-те неща, които не можем да променим – Дейвид Ричо, davericho.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Джак Канфийлд: Не е важно какво ви се случва, а как вие го приемате
Да се научиш да се обичаш значи да се научиш да се приемаш
