Всички сме по-удовлетворени, когато сме замесени в нещо по-голямо от самите нас!

Целта е това чувство, че сме част от нещо по-голямо от нас самите… Целта е това, което създава истинското щастие!

Нещо повече от хора

Той е авантюрист по природа. Пътува дo най-екзотични места почти само с раницата си на гръб. Захваща се е с какво ли не от земеделец в портокалова плантация, дo борсов посредник. Запален е по екстремните спортове, като сърф и бънджи скокове. Но дори след  всички тези преживявания той си задава въпроса: „Нима това е всичко?“

АЛАН:

Още от зараждането си западната психология се стреми да спомага за израстването и реализацията на личността; търси техники за отстраняване на препятствията, които ни пречат сами да се подкрепяме; опитва се да поощрява уменията, които ни позволяват да съжителстваме по-добре с околните и да водим съзидателен живот. Накратко казано, нагърбила се е със задачата да помага на индивида да подобри връзката със самия себе си и със себеподобните. Тази задача се поддържа и насърчава от естествената ни човешка склонност да се развиваме максимално като личности. С една дума. от стремежа ни към самоусъвършенстване. Но откакто човекът е човек (тоест откакто съзнава собственото си съществуване и своята тленност), той е изгарял и от друго желание – за  трансцендентност, за извисяване. Копнежът да надминеш себе си, да идеш по-нататък, отвъд себе си, е продиктуван от някои основни въпросителни: „Животът, който водим, грижите и радостите, неуспехите и постиженията ни… това ли е всичко?“. Или има и още нещо? Има ли по-голямо „всичко“ от това, което включва и нас самите? Съществува ли висш дизайн? Или сме само плод на съдбата и случайността? Независимо как ще си отговорим на тези въпроси, изправим ли се пред тях, вече ще сме навлезли в полето на духовното. Духовността означава любопитство да узнаеш какво има отвъд и да станеш по някакъв начин част от едно „всичко“ , по-голямо от човека.

Веднъж на един пустинен плаж вятърът образувал мъничка вълна. Щом се оформила окончателно, тя се огледала и видяла други вълни огромни и могъщи, които, като стигнели до брега, се плъзвали по пясъка чак до подножието на палмите.

-Ox, колко съм нещастна! завайкала се малката вълна. А аз и до брега едва ли ще ида. После погледнала по-надалеко и видяла други вълни, някои от които се разбивали с трясък в скалите, избликвайки във великолепен фонтан от вода и пяна.

-Ох, колко съм незначителна! продължила да се вайка вълничката. Oт мен ще се вдигнат само две-три пръски. Така си говорела тя, когато друга вълна, която като че ли всеки момент щяла да се разпадне, но я подминала, чула хленченето и й казала: Твоят проблем е, че още не си видяла „истинската си същност “. Ти не знаеш какво си и затова си мислиш, че страдаш.

-Че нали уж съм вълна? Ако не съм вълна, какво съм тогава?

-Вълната е само временната ти форма. Ти всъщност си вода.

-Вода ли? – удивила се вълничката.

-Да, да, вода – отвърнала вълната, която вече едва се забелязвала в далечината. Ти си част от едно по-голямо създание. Създание, което не можеш да видиш, но всички наричаме Море. Когато откриеш, че същността ти е вода, когато откриеш Морето, тогава ще разбереш какво е да си вълна и ще нрестанеш да страдаш. Когато изрекла това, вълната вече почти се била сляла с околните води. Hо все пак й останало време да добави:

– Сбогом.

После окончателно разляла.

Така, както личната ни реализация отговаря на желанието ни за самоусъвършенстване, можем да кажем, че духовността се обуславя от желанието ни за извисяване. Всички се стремим, от една страна, да станем „по-добри хора“, а от друга – да се издигнем до „нещо повече от хора“.

 

Погледни отново, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателска къща Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Следвайте душата си, тя знае пътя!

Когато умът ви е в покой, светът също е в покой!

Умът е всичко! Каквото мислите – в това се превръщате!