Нищо не може да сломи духа ни, ако има за какво да се борим

Каквото и да ни поднесе животът, през каквито и бури да се налага да преминем, ние ще оцелеем и ще победим, ако има за какво да се борим и в името на какво да понесем страданието…

Съществува действително едно религиозно чувство, дълбоко вкоренено в недрата на несъзнаваното на всеки човек. В две от моите книги, „Човекът в търсене на смисъл“ и „Волята за смисъл“, са представени доказателства в подкрепа на твърдението ми, че това чувство може неочаквано да изплува на повърхността, дори в случаи на тежки психични заболявания като психозите. Мой студент от Международния университет в Сан Диего, Калифорния, например ми писа:

„В психиатрията бях заключен като животно в клетка. Никой не идваше, когато виках и умолявах да ме заведат до тоалетната, и накрая трябваше да се предам на неизбежното. За щастие, всеки ден ме подлагаха на електрошокова терапия, поставяха ми инсулинови инжекции и приемах достатъчно лекарства, тъй че прекарах в несвяст по-голямата част от следващите няколко седмици… Но в мрака бях придобил усет за своята неповторима мисия в света.

Знаех, както знам сега, че трябва да съм бил съхранен поради някаква причина – колкото и незначителна да е, тя е нещо, което единствено аз мога да свърша и е жизненоважно да свърша. И в най-мрачния миг от живота ми, когато лежах, захвърлен като животно в клетка, и когато поради забравата от електрошока не можех да Го призова, Той беше с мен. В самотата и мрака на „ямата“, където хората ме бяха хвърлили, Той беше с мен. Въпреки че не знаех името Му, Той беше там; Бог беше с мен.“

Такива неочаквани религиозни чувства могат да се проявят и при други обстоятелства, какъвто бе случаят с един човек, който ми писа от затвора:

„Аз съм на 54 години, напълно разорен, в затвора. В началото, когато се озовах тук (започнах да излежавам присъдата си преди 8 месеца), всичко изглеждаше безнадеждно и безвъзвратно погълнато от хаос, който не можех дори да се надявам да проумея, а още по-малко да разреша.

Нижеха се безкрайни месеци. Един ден обаче ме посети съдебен психиатър, към когото още в първия миг изпитах безкрайна симпатия, защото ми се представи с много приятна усмивка и ми стисна ръката, сякаш все още бях „някой“ или най-малкото човешко същество. От този ден насетне с мен започна да се случва нещо дълбоко и необяснимо.

Отново заживях живота си. Същата нощ в тишината на малката си килия аз изпитах необикновено религиозно чувство, каквото никога преди не бях изпитвал; бях способен да се моля и с най-дълбока искреност приех една Висша воля, на която предадох болката и скръбта си, вече смислена и крайна, ненуждаеща се от обяснение. От този миг нататък аз преживях невероятно възстановяване.

Това се случи в окръжния затвор в Балтимор през април тази година. Днес аз съм в абсолютен мир със себе си и света. Открих истинския смисъл на живота си и времето може само да забави неговото осъществяване, но не и да го осуети. На петдесет и четири годишна възраст реших да преустроя живота си и да завърша образованието си. Сигурен съм, че мога да постигна своята цел.

Открих също и един нов извор на неочаквана жизненост – сега мога да се смея над несгодите си, вместо да тъна в болката от необратимия провал, и като че ли вече не останаха големи трагедии…“

 

Човекът в търсене на висш смисъл – Виктор Франкъл, viktorfrankl.org

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Живейте всеки ден, сякаш живота тепърва започва!

Успехът се постига от тези, които опитват и продължават да опитват!

Провалът не е обратното на успеха, а част от него!