В един кратък момент на синхроничност… да разпознаем чувствата си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: macaronsandpearls.com

снимка: macaronsandpearls.com

Състраданието, което изпитваме към хората, които срещаме, създава хармонична връзка между чувствата ни. Дори външно да са проявени като обвинения и възмущение, да можем да разпознаем болката и скръбта, скрита зад гнева, като защитна реакция. Д-р Карън Уайът, която прекарва по-голяма част от 25-годишната си практика в грижи за пациенти в старчески домове, хосписи и приюти за бездомни, предава уроците, които научава за най-важните неща на този свят.

Един ден бързах да натоваря в колата си медицински продукти, тъй като се готвех да пътувам до съседния град при съпруга на нашата пациентка. Мъжът беше изключително гневен и враждебно настроен и беше предизвикал голям скандал в дома, в който се грижеха за съпругата му. Самата аз бях доста ядосана, тъй като това беше поредната неприятност, която причиняваше на хората от персонала на хосписа. Беше им дошло до гуша от обидното му поведение. Денят ми вече беше започнал с лошо настроение и се подготвях срещата ни да премине в разгорещени спорове.

Когато обаче седнах в колата и затворих вратата, от чанта ами изпадна малък бележник, който се отвори на откъснатата страница някъде по средата. Посегнах да го взема и написаното привлече вниманието ми.

Заглавието беше „Молитва за любеща доброта“ – това беше молитва за състрадание, или „метта“, на която учат някои будистки традиции. Няколко години преди това си я бях преписала по време на семинар, на впоследствие я бях забравила. Молитвата гласеше:

Бъдете спокойни.
Бъдете с открито сърце.
Познайте красотата на истинската си природа.
Бъдете изцелени.
Бъдете източник на изцеление за този свят.

Осъзнах, че точно тази молитва ми е нужна в момента, и започнах да си я повтарям, докато пътувах. Изричах я за себе си и за човека, с когото ми предстоеше да се срещна, докато не се почувствах изпълнена с ведрост и спокойствие.

Сега, когато ме бяха напуснали мислите, изпълнени с възмущение и обвинения, бях в състояние да видя, че враждебното отношение на този мъж идваше от болката и скръбта му. Водена от прилив на състрадание, установих хармонична връзка с чувствата му и му помогнах да се справи по-добре със страданието си. От този ден нататък той не изпадаше в гневни пристъпи, а седеше тихо до любимата си съпруга през оставащите й дни.

В един кратък момент на синхроничност – бележник падна и се отвори на страница, която деликатно ми напомни да се предам на цел, по-голяма от разбирането ми и от чувството ми на гордост. Когато изоставих своята потребност да контролирам нещата и да бъда права, както и очакванията си хората да се държат по определен начин, възлите на тази заплетена ситуация сами започнаха да се разплитат. Стана възможно да се установят контакти, а впоследствие и хармония.

По същия начин от вас е иска да свършите малко трудна работа, като насочите усилията си в това да проявявате висшия си потенциал, да разчистите вътрешното си пространство и да се откажете от очакванията. Но истинското чудо, тайната, която не знаете е, че за изпълнението на задачите си ще получите всичко, което ви е нужно, и понякога то ще дойде при вас по удивителен начин.

 

Най-важните неща – Карън Уайът, karenwyattmd.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Гневът разболява не само душата, но и тялото ни! Освободете се от него

Ако обидата тежи в сърцето ви, прочетете тези думи на Екхарт Толе

Прошката значи да обичаш себе си. Защото с нея изхвърляш товара на омразата и гнева от живота си

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си