Да живееш достойно означава да живееш със съвест!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: walldevil.com

снимка: walldevil.com

Величието на човека е в смирението му пред собствената му съвест… Никога не заглушавайте нейния глас, защото само когато се ръководим от нея, ще бъдем в състояние да живеем достойно!

Всяка свобода има своите „от какво“ и „за какво“. „От какво“ е обусловеността от нагоните и инстинктите, а „за какво“ е отговорността, наличието на съвест. Тези два аспекта на човешката ситуация са най-добре изразени в простия съвет на Мария фон Ебнер-Ешенбах: „Бъди господар на волята си и слуга на съвестта си!“. От тази повеля, от този морален императив бихме желали да започнем изясняването на онова, което нарекохме трансцендентност на съвестта.

„Бъди господар на волята си…“ Е, аз вече съм господар на своята воля, доколкото съм човек и напълно осъзнавам своята човечност – тоест, доколкото тълкувам тази човечност в светлината на отговорността. Но ако трябва да бъда и „слуга на съвестта си“, тогава бих могъл да си задам въпроса дали тази съвест не трябва да е нещо различно от мен самия; може би тя е нещо по-висше от онзи, който просто възприема нейния „глас“? С други думи, аз не мога да бъда слуга на своята съвест, ако не разбирам съвестта като феномен, който превъзхожда човека.

Следователно не мога да разглеждам съвестта просто в светлината на нейната психологическа фактичност, но трябва да схващам и трансцендентната й същност. Аз мога да бъда слуга на своята съвест единствено когато диалогът със съвестта ми е истински dia–logos, а не просто mono–logos. Това обаче е възможно само когато съвестта ми излиза отвъд пределите на моя Аз, когато е медиатор на нещо различно от моя Аз.

Оттук сякаш следва, че изразът „гласът на съвестта“, срещан в толкова много езици, е основан на грешка. Ако съвестта „имаше“ глас, тя самата не би могла да „е“ глас – гласът на трансцендентното. Тогава човек не би просто дочувал този глас – гласът би произлизал от самия него. Но единствено трансцендентността на съвестта прави възможно разбирането на човека в дълбочина, или по-точно на неговото съществуване като личност. Самата дума „личност“ (англ. person – б. пр.), разглеждана в тази светлина, придобива нов смисъл, защото сега би могло да се каже: посредством съвестта на човека един отвъдчовешки агент per–sonat – което буквално означава „звучи чрез“.

Не е наша задача да търсим отговор на въпроса какъв е този „агент“, тъй като ни занимава произходът на съвестта по-скоро в антропологичен, отколкото в теологичен план. Въпреки това бихме имали основание да твърдим, че този отвъдчовешки агент трябва по необходимост да има личностен характер. По-коректно ще е обаче да говорим за отвъдличностен агент, на когото човекът е само „образ“.

И така, съвестта не е просто факт в рамките на психологическата иманентност, но също референт на трансценденция; само съотнесена с трансцендентното, само като своего рода трансцендентен феномен тя може да бъде наистина разбрана. Съвестта е като човешкия пъп, който би изглеждал безсмислен, ако го разглеждаме като изолиран феномен; пъпът може да бъде разбран единствено в контекста на пренаталната история, тъй като насочва вниманието отвъд индивида към произхода му от майката.

Същото е и със съвестта; тя може да бъде напълно разбрана единствено като феномен, насочващ вниманието към собственото си трансцендентно първоначало. Докато разглеждаме човека като изолирано същество извън контекста на неговия произход, някои неща в него ще остават неразбираеми; а това, което важи за онтогенезата на човека, важи и за онтологията. Не можем онтологично да разберем такъв човешки феномен като съвестта, докато не насочим вниманието си назад, към трансцендентния й произход.

Съвестта е напълно разбираема единствено на фона на едно отвъдчовешко измерение. За да обясним свободата на човека, ще ни е достатъчна екзистенциалността на човешката реалност; за да обясним обаче отговорността му, ще трябва да вземем предвид трансцендентността на съвестта.

 

Човекът в търсене на висш смисъл – Виктор Франкъл, viktorfrankl.org

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Когато умът ви е в покой, светът също е в покой

Дай си шанс да успееш. Дори да се провалиш, поне ще си опитал!

Животът ни е дар, а неговата цел е … да даряваме Любов и да бъдем добри

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си