Виктор Франкъл: Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: asmelhoresfrases.com.br

снимка: asmelhoresfrases.com.br

Силен е този, който успява да се издигне над неволите и нещастието и да остане човечен, щедър и доблестен, дори когато животът го е поставил на колене.

Активният живот има за цел да даде на човек възможност да осъществи ценности чрез творческа работа, докато пасивният живот в наслада му позволява да постигне реализация чрез преживяване на красотата, изкуството или природата. Но цел има и онзи живот, който е почти лишен както от творчество, така и от наслада, и който допуска една-едничка възможност за високо морално поведение, а именно: отношението на човек към неговото съществуване, ограничено от външни сили. Творческият живот и животът в наслада са недостъпни за него. Но не само творчеството и насладата са значими.

Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието. Страданието е неотделима част от живота, дори само като съдба и смърт. Без страдание и смърт човешкият живот не е цялостен.

Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава изобилни възможности – дори при най-трудни обстоятелства – да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече.

Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не.

Не смятайте, че тези разсъждения не са от мира сего и са твърде отдалечени от реалния живот. Вярно е, че само малцина са способни да се домогнат до такива високи морални измерения. Малцина измежду лагерниците опазиха пълната си вътрешна свобода и постигнаха онези ценности, които им предостави тяхното страдание, но дори един такъв пример е достатъчно доказателство, че вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ.

Такива хора имаше не само в концентрационните лагери. Човек и днес навсякъде се сблъсква със съдбата, с шанса да постигне нещо чрез собственото си страдание.

Нека вземем съдбата на болните – особено на неизлечимо болните. Наскоро четох писмо от млад инвалид, в което той съобщаваше на свой приятел, че току-що е разбрал, че няма да живее дълго и че дори операция не може да му помогне. По-нататък пишеше, че си спомня филм, в който героят е очаквал смъртта си храбро и достойно. Момчето си помислило, че е голямо постижение да посрещнеш смъртта така добре. Сега, пишеше той, съдбата му предлагала подобен шанс.

Тези измежду нас, които преди години са гледали филма „Възкресение“ по романа на Толстой, може да са ги споходили сходни мисли. Това бяха величави съдби и велики хора. По онова време за нас не бе отсъдена славна участ, нямаше възможност да се постигне такова величие. След филма отидохме в най-близкото кафене и на чаша кафе и сандвич забравихме странните метафизични разсъждения, които за момент бяха прекосили съзнанието ни. Но когато сами се сблъскахме с голямата орис и се изправихме пред решението да я посрещнем със същото духовно величие, вече бяхме забравили младежката си решимост от онова далечно време и се провалихме.

Навярно някои от нас след време отново са гледали същия филм или друг подобен. Но тогава други картини може би са се разгърнали едновременно пред вътрешния им взор. Картини на хора, постигнали много повече в своя живот, отколкото може да покаже един сантиментален филм. В съзнанието им може да са изплували подробности от вътрешното величие на отделен човек, като историята на младата жена, на чиято смърт бях свидетел в един от концентрационните лагери. Това е обикновена история. Има малко за разказване и може да звучи, сякаш съм я измислил, но за мен тя е равна на поема.

Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорех с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко – сподели тя с мен. – В моя предишен живот бях разглезена и не вземах на сериозно духовните търсения. – Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи: – Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота.“ През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво“ – каза ми тя.

Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен, я попитах дали дървото отговаря. „Да.“ И какво й казваше то? Тя отвърна: „То ми казва: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот“.

 

Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл, viktorfrankl.org
Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Без кал няма лотоси. Без страдание няма щастие

За да излекувате болката, трябва да я приемете и обикнете – това е единственият път към щастието

Дори в ежедневната борба се крият възможности!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си