Не наказвайте бъдещето с грешки от миналото си! Простете и продължете напред!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Прощавай, Откъси | 0 Коментара
снимка за фон: osegredo.com.br

снимка за фон: osegredo.com.br

Освободете се от миналите грешки. За всичко, което сте направили или през което сте преминали. Всеки ден е шанс да започнете отначало!

 

Дванадесетият вторник
Разговаряме за прошката

Прости на себе си преди да умреш. После прости и на другите.

Минали бяха няколко дни от интервюто за Нощния блок. Навън беше дъждовито и мрачно, Мори лежеше завит с одеяло. Седнах на крайчеца на лежащия му стол, хванал босите му крака. Краката му бяха покрити с мазоли, сгърчени, с пожълтели нокти. Носех малко шишенце с лосион, намазах ръцете си и започнах да разтривам глезените му.

Това беше още едно нещо, което бях наблюдавал как правят болногледачките и сега, опитвайки се да бъда с него колкото мога повече, бях пожелал да го направя сам. Болестта не позволяваше на Мори да помръдне пръстите на краката си, но продължаваше да усеща болката, а масажите му помагаха да я преодолее. Освен това, Мори обичаше да го докосват и галят. На този етап аз бях готов да направя всичко, което би могло да го зарадва.

— Мич — рече той, връщайки се на темата за прошката. — Няма смисъл да отмъщаваш или да се инатиш. За тези неща — въздъхна той, — за тези неща в живота си най-много съжалявам. Гордост. Суета. Защо правим всичко, което правим?

Въпросът ми беше за значението на прошката. Гледал бях разни филми, в които патриархът на семейството е на смъртно легло и вика при себе си своя отчужден син, за да се сдобрят преди да си отиде от този свят. Интересно ми беше дали Мори чувства нещо подобно, внезапна нужда да каже „Прощавай“ преди да умре.

Мори кимна.

— Виждаш ли тази скулптура?

Той наклони глава в посока на бюста, изправен на полицата на отсрещната стена в кабинета му. Почти не го бях забелязвал досега. Бронзова отливка, изобразяваща лице на четиридесет и няколко годишен мъж, с вратовръзка и буен перчем над челото.

— Това съм аз — рече Мори. — Един приятел ми го направи преди тридесетина години. Казваше се Норман. Навремето прекарвахме повечето време заедно. Ходехме да плуваме. Возехме се до Ню Йорк. Покани ме на гости в дома си в Кеймбридж и ми направи този бюст, позирах му в мазето. Няколко седмици се труди, но много искаше да го направи както трябва.

Загледах се в лицето. Колко странно — видях Мори в триизмерно изображение, толкова здрав, толкова млад, да ни наблюдава отгоре, докато си приказваме. Дори направен от бронз, той имаше закачлив вид, приятелят му явно беше успял да скулптира и част от духа му.

— А ето и тъжната част от историята — продължи Мори. — Норман и съпругата му се преместиха да живеят в Чикаго. Малко след това, съпругата ми, Шарлот трябваше да се подложи на сериозна операция. Норман и жена му така и не се обадиха. Аз знаех, че знаят. Двамата с Шарлот се почувствахме много обидени, задето изобщо не се обадиха да се поинтересуват как е тя. Така пропаднаха приятелските ни отношения.

— През годините се срещахме няколко пъти с Норман и той всеки път искаше да се сближим отново, но аз не бях съгласен. Обясненията му не ме задоволяваха. Бях горд. Отминавах ги с вдигане на рамене.

Гласът му се задави.

— Мич… преди няколко години… той умря от рак. Много ми е мъчно. Така и не се видяхме. Не събрах сили да му простя. Сега сърцето ме боли…

Мори отново заплака, тихичко, кротко, понеже главата му беше облегната назад, сълзите се търкаляха отстрани по лицето му преди да достигнат до устните.

Съжалявам, рекох.

— Недей — прошепна той. — В сълзите няма нищо лошо.

Продължавах да разтривам безжизнените му крака с лосиона. Поплака няколко минутки, сам със спомените си.

— Не само на другите трябва да прощаваме, Мич — прошепна той накрая. — Трябва да прощаваме и на себе си.

На себе си?

— Да. За всичко, което не сме направили. За всичко, което е трябвало да направим. Човек не може цял живот да съжалява за това, което е трябвало да стане, но не е станало. Това не помага, когато стигнеш там, където съм аз сега.

— Винаги съм искал да постигна повече в работата си; да напиша повече книги. Навремето страшно се упреквах. Сега разбирам, че това е било ненужно. Помири се. Трябва да се помириш със себе си и с всички около теб.

 

Вторници с Мори, Мич Албом, mitchalbom.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Прошката значи да обичаш себе си. Защото с нея изхвърляш товара на омразата и гнева от живота си

Ако обидата тежи в сърцето ви, прочетете тези думи на Екхарт Толе

Прощаваш, когато приемаш несъвършенствата на хората и продължиш да ги обичаш…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си