Бархетният заек – какво е да си „истински“?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Обичай, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: carlyquinn.co

снимка: carlyquinn.co

Не се отказвайте и продължавайте напред! Да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш. Но след всяка трудност, се доближаваме до личността, която мечтаем да бъдем.

В началото на Заека му било трудно да свикне с другите играчки на собственика си. Момченцето, на което принадлежал, изгубило интерес към него скоро след като го получило, а другите играчки, повечето от които снабдени с модерни механизми, които ги правели като истински, плашели Заека. Все пак той бил направен от плат и дървени трици и изобщо не приличал на истинско зайче.

Случайно Заекът открил приятел в лицето на мъдрия стар кожен кон, който живеел най-отдавна в детската стая на момченцето.
– Какво е да си истински? – попитало зайчето един ден кожения кон. – Трябва ли да имаш вътре в себе си разни бръмчащи неща и ключе, което се навива?

– Когато те ушият, още не си Истински – казал коженият кон. – Това е нещо, което се случва по-късно. Когато едно дете те обича много, ама много дълго, и не просто си играе с теб, ами НАИСТИНА те обича, тогава ставаш Истински.
– Боли ли? – попитало зайчето.

– Да – признал конят, – но когато си истински, не е толкова важно дали ще боли. Да бъдеш истински не се случва особено често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да бъдат грижливо пазени. Когато си истински, е нормално да си проскубан и дори леко опърпан.

Една вечер момченцето не успяло да намери любимото си китайско кученце, с което винаги заспивало, и тогава бавачката измъкнала плюшеното зайче от коша с играчки и го мушнала под завивката при младия господар. От този момент момченцето станало неразделно със Заека, прегръщало го силно, целувало розовото му носле и го носело навсякъде със себе си. Взимало го дори когато отивало да играе в градината и веднъж случайно го забравило навън през цялата нощ. От всичко това зайчето ставало все по-мръсно и по-проскубано. Дори розовото започнало да се изтрива от нослето му.

Един ден бавачката се опитала да изхвърли мръсната играчка, но момченцето се възпротивило и настояло зайчето да остане, защото било ИСТИНСКО. Това било като музика за кадифените, но вече проскубани уши на Заека.

Накрая, благодарение на вълшебната намеса на детската Фея, плюшеното зайче действително станало истинско, живо същество и избягало в гората. Преди, зайчето било истинско само за момченцето, но сега, казала Феята, ще бъде Истинско за всички.

Ние, които живеем в „истинския“ свят, не можем да замахнем с вълшебната пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако практикуваме емоционална пластичност, вълшебството не ни е нужно. Защото емоционалната пластичност ни позволява да бъдем себе си, всеки ден и за всички.

Емоционалната пластичност е липса на претенции и преструвки, което придава още по-голяма енергия на действията ни, защото са вдъхновени от най-дълбоките ни ценности и вътрешна сила – нещо трайно, автентично и истинско.

Можем да станем ИСТИНСКИ, да придобием емоционална пластичност, не с вълшебство, а с поредица от малки ежедневни стъпки през целия си живот. Това пътешествие може да започне още днес… Ето как:

Стани „продуцент“ на собствения си живот и поеми в свои ръце развитието, кариерата, творческия дух, работата и взаимоотношенията си.

Приеми се такъв, какъвто си (с кривия си нос, с „добрите“ и „лошите“ емоции), със съчувствие, кураж и любопитство.

Приветствай вътрешните си преживявания, изучавай очертанията им и им вдъхвай нов живот, без да бързаш да ги напуснеш.

Приеми, че непрекъснато се развиваш, и се освободи от историите, които вече не са ти нужни.

Освободи се от нереалистичните „Стремежи на мъртвеца“ и приеми, че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.

• „Пусни“ стремежа към съвършенство, за да се радваш на любовта и на живота.

Разтвори сърцето си за любовта, която идва с болката, и за болката, която идва с любовта; за успеха, който идва с несполуката, и за несполуката, която идва с успеха.

Изостави идеята, че нищо не може да те уплаши, и се изправи пред страховете си, като се ръководиш от ценностите си и от това, което има значение за теб. Куражът не е отсъствие на страх; куражът е да живееш заедно със страховете си.

Избери смелостта пред удобството, впускай се в нови възможности, за да се учиш и развиваш, вместо да се примиряваш с обстоятелствата.

Приеми, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Ние сме млади, докато не остареем. Здрави сме, докато не се разболеем. И сме с онези, които обичаме, докато не се разделим.

 

Емоционална пластичност – Д-р Сюзън Дейвид, susandavid.com

Издателство: Гнездото, gnezdoto.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Никога не е късно да бъдете този, който искате да бъдете !

Не се страхувай да покажеш кой си. Само така ще привлечеш правилните хора към себе си!

Успехът се постига от тези, които опитват и продължават да опитват!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си