Ето една жена, която намира време за всичко…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: venusvoice.co.uk

снимка: venusvoice.co.uk

Удовлетворението и благополучието в личния ни живот се определят от това дали съобразяваме всяко свое действие с най-съкровените си ценности, а не с мнението и представата на останалите за нас. Понякога е по-добре да изложим на показ чувствата и усилията си да постигнем баланс между изискванията личния живот и нуждата да бъдем идеални.

За първи път срещнах Ерин в една от групите ми за жени на отговорни длъжности. Носеше стилен комплект от блуза и жилетка и перлени обеци, а прическата ѝ беше безупречна. Погледнах я и си помислих: „Ето една жена, която намира време за всичко.“
В края на деня участничките в курса заговориха за напрежението, което изпитват по време на работа, и колко трудно се намира балансът между личния и професионалния живот. За мое учудване Ерин, която по-рано изглеждаше толкова овладяна, избухна в сълзи. „Не мога да се справя с ежедневния стрес!“ – изплака тя.

Разказа ни, че има три деца, всичките на възраст под пет години, и работи четири дни седмично, за да прекарва повече време с тях. Такава била уговорката с работодателя ѝ, но той невинаги я спазвал, както се надявала тя. Преди седмица шефът ѝ възложил да поеме важен телефонен разговор в почивния си ден и Ерин нямала друг избор, освен да се съгласи. И понеже не искала да се чува глъчката от децата, Ерин провела този изключително важен 90-минутен бизнес разговор… свита на пода в дрешника.

Докато разказваше историята си, другите жени от групата кимаха и шепнеха съчувствено. Те си даваха сметка, че поведението ѝ е било много тъжно и печално смешно. Тези жени бяха изпитвали същото – затворени в собствените си тъмни килери, стараещи се да угодят на всички и накрая останали нещастни.

Ерин се намираше натясно, но не само в дрешника на дома си. Тя беше зарибена от идеята за перфектния служител, който е на разположение по всяко време, каквото и да става. Убедена, че никога няма да я вземат на сериозно, ако е прекалено отдадена на семейството си, тя прикриваше тази изключително важна част от личността и ценностната си система – ролята на всеотдайна майка.

По една случайност познавах добре шефа ѝ – симпатичен, но малко неорганизиран човек, който се стремеше по всяко време да държи под око своите повече от 30 служители. Подозирах, че би бил ужасéн от представата за тази млада майка, почувствала се принудена да проведе служебния разговор от дрешника – и то в почивния си ден!

След като сподели чувствата си с нас, Ерин реши в името на ценностите си да излезе от зоната си на комфорт и да поговори откровено с шефа си. Така тя му разказа за случилото се и за преживяното напрежение от извънредния бизнес разговор (въпреки че едва ли бе разкрила точното местонахождение на импровизирания си домашен кабинет).

„Излагайки на показ“ пред себе си тези чувства – отчаяние и гняв в усилията ѝ да постигне баланса между изискванията на личния живот и нуждата да бъде „идеалният служител“, – Ерин успя да се дистанцира от натрапчивите емоции и да ги възприеме такива, каквито са (като чувства, а не като съдба). Това ѝ позволи също да открие своето „защо“ в откровен и честен разговор за очакванията на шефа си и за своите потребности, давайки ясно да се разбере, че оценява интелектуалното развитие, свързано с работата, но също така държи на времето, което прекарва с децата си. През този пети ден от седмицата ще бъде на разположение, когато е наистина спешно, но във всички останали случаи без никакви угризения ще бъде пълноценна майка.

Споделяйки с шефа си истината за владеещите я емоции, Ерин успя да отстрани един сериозен източник на вътрешен конфликт и тревога. Работата ѝ спечели от вече изяснените професионални отношения, спечелиха и децата ѝ, защото тяхната майка им отделяше цялото си внимание, когато е с тях. А самата Ерин за първи път от месеци се радваше на спокоен сън.

Вече знаем, че удовлетворението и благополучието в личния ни живот се определят не от представата на другите за това кое е най-добро за нас, а от това дали съобразяваме всяко свое действие с най-съкровените си ценности.

 

Емоционална пластичност – Д-р Сюзън Дейвид, susandavid.com

Издателство: Гнездото, gnezdoto.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Никога не е късно да бъдете този, който искате да бъдете !

Не се страхувай да покажеш кой си. Само така ще привлечеш правилните хора към себе си!

Всичко хубаво, което се случва в живота ни, е резултат от решението ни то да се случи!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си