Три сериозни аргумента в полза на оптимизма

снимка: 1freewallpapers.com
Заредете се с оптимизъм! Вярвайте, че действията ви водят до промяна! Защото оптимистите са по-устойчиви към болести и развиват по-висока удовлетвореност от живота.
Посредством какви механизми би могъл оптимизмът да прави хората по-устойчиви, а песимизмът – по податливи на сърдечносъдови болести? Възможните механизми се делят на три големи категории:
1. Оптимистите предприемат необходимите действия и водят по-здравословен живот. Оптимистите вярват, че действията им водят до промяна, докато песимистите са убедени, че са безпомощни и каквото и да предприемат, то няма да доведе до промяна.
Първите полагат усилия, а вторите изпадат в пасивна безпомощност. Затова оптимистите с готовност изпълняват лекарските съвети, както установи Джордж Вайлант въз основа на доклада на началника на Службата за обществено здраве на САЩ относно връзката между тютюнопушенето и здравето от 1964 г.; според отразените в доклада данни от тютюнопушенето се отказвали оптимистите, не песимистите. Оптимистите могат да се грижат по-добре за себе си.
Погледнато дори в още по-общ план, хората с висока удовлетвореност от живота (която е във висока корелация с оптимизма) спазват диета, отказват цигарите и започват да спортуват редовно много по-често от хората с по-ниска удовлетвореност от живота. Според едно изследване щастливите хора също така имат по-добър сън от нещастните хора.
Оптимистите не само се придържат с готовност към лекарските съвети, но също така предприемат действия, за да избегнат неблагоприятните събития, докато песимистите са пасивни: при предупреждение за опасност от торнадо оптимистите търсят защитата на специалните убежища по-често от песимистите, които са склонни да вярват, че оцеляването им зависи от Божията воля.
2. Социална подкрепа. Колкото повече приятели и обич има в живота ви, толкова по-малко болести ще ви спохождат. Джордж Вайлант установи, че онези, които имат един човек, на когото без неудобство могат да се обадят посред нощ и да му разкажат за проблемите си, са по-здрави. Джон Качиопо установи, че здравето на самотниците е значително по-лошо от здравето на хора с приятели.
В един експеримент участниците четат на непознати по телефона сценарий с потиснат или жизнерадостен тон. Непознатите затварят на песимиста по-бързо, отколкото на оптимиста. Щастливите хора имат по-богати социални мрежи от нещастниците, а социалните връзки допринасят за липсата на немощ с напредването на възрастта. Нещастието може да обича компанията, но компанията не обича нещастието, а съпътстващата песимизма самотата е възможен път към болестта.
3. Биологични механизми. Различни са вероятните биологични механизми и един от тях е имунната система. Джуди Родин (която споменах в началото на книгата), Лесли Кеймън, Чарлз Дуайр и аз през 1991 г. работихме заедно по един изследователски проект. Взехме кръв от възрастни оптимисти и песимисти и анализирахме имунния им отговор. Кръвта на оптимистите говореше за по-интензивен отговор към заплахи – произведените Т-л лимфоцити – бели кръвни клетки, които се борят с инфекциите, при тях бяха повече, отколкото при песимистите.
Благоденствие – Мартин Селигман, authentichappiness.sas.upenn.edu
Издателство: Хермес, hermesbooks.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Най-големият успех е зад онова, което се страхувам да направя
Щастието е осигурено чрез добродетелта. То е добро, постигнато от собствената воля на човека!