Понякога е достатъчна една малка крачка. Страхът намалява, когато вървим срещу него.

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се страхувай | 0 Коментара
снимка: coolwallpapers.me

снимка: coolwallpapers.me

Колкото повече се концентрираме върху това, което ни дразни, толкова повече го разширяваме. Понякога е достатъчно да направим една малка крачка, за да смалим чудовището, срещу което сме се изправили. Нека не позволяваме на страховете ни, да привличат излишното.

Единственият начин да надвием страха е като се изправим срещу него. Тъй като винаги привличаме житейските уроци, от които се нуждаем, често пъти се озоваваме лице в лице именно с онова, от което се боим.

Затова, ако мисълта да потънеш в дългове те плаши до крайност, шансовете да изпаднеш в това положение са доста големи. Ако се страхуваш от самотата, тя непременно ще те открие. А боиш ли се да не се изложиш – ще се проснеш по очи. Това е начинът, по който животът ни кара да се развиваме.

Извод
Причината е в нас. Нашите мисли привличат и създават определени ситуации. Когато се променяме, провокираме различни обстоятелства.

Докато не научим урока си за дълговете, работата или любимите хора;

а) ще буксуваме на един и същи урок или

б) животът ще ни поднася все този урок, но в различна опаковка.

В живота е така. Понякога ни удрят малки камъчета – като предупреждение.

Но ако не обърнем внимание на камъчетата, отгоре ни се стоварва тухла. Пренебрегнеш ли обаче и тухлата, те помита канара. Ако сме честни със себе си, ще осъзнаем точно кога сме пренебрегнали всички предупредителни знаци.

 

Следвай сърцето си – Андрю Матюс, andrewmatthews.com

Издателство: Книгопис, knigopis.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Всичко, което искате, е от другата страна на страха!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си