Огънят вътре в нас, гори по-силно от огъня около нас!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: imgsnap.com

снимка: imgsnap.com

За да променим света наоколо, първо трябва да променим себе си! Някъде в нас се крие силата, да го направим!

Горенето започва само при висока температура. Само когато си насъбрал твърде много съчки от разбитите си корени. Всеки ден човек трупа съчки в себе си, всеки ден ни отнема по нещо. Предаваме истинската си същност и я разменяме за примирение. Съобразяваме се с другите и следваме социалните норми и така заглушаваме зова на сърцето си, прикриваме истинската си дива душа, преглъщаме обиди и обстоятелства, преживяваме смърт и разруха. Всички тези съчки на предателство към самите себе си се трупат в нас. Един ден температурата се покачва много и ни нажежава до червено. Тогава е добре да оставим процеса на горене да започне, вместо с всички сили да се опитваме да потушим вътрешния си пожар. Да предизвикаш горенето не е същото, като да изгориш в неочакван пожар. Едното те възражда, a другото те убива. Учили са ни, че да гориш е нещо срамно, нещо, което е позволено само на осемнадесетгодишните девойки. Учили са ни, че трябва да сме прилични и да приемаме обстоятелствата на живота с примирение. Никой не ни учи как да сме диви и как да горим, как да сме непримирими и да роптаем, как да крещим и плачем с глас, как да прегръщаме наранените части от себе си и да ги оставим да кървят, докато не дойде моментът да ги превържем. Никой не ни е учил как да бъдем луди понякога, защото само като познаваме лудостта си, можем да сме нормални.

Погледнах непознатата и плахо се, усмихнах. Нямах сили да кажа каквото и да било, а и не знаех какво искам да кажа. Тя замълча за малко и после продължи:

-Вътрешният ни огън е готов да пламне тогава, когато усещаме, че не издържаме повече, когато радостта от живота се е изпарила. Когато в един на пръв поглед обикновен ден изведнъж се погледнем и осъзнаем, че не сме щастливи, че някаква глуха празнота е замъглила погледа ни. Ето защо, щом усетим, че температурата е благоприятна за наклаждане на огън, не трябва да се бавим и да се оправдаваме с липса на време или възможности. Трябва да отидем някъде и да позволим на огъня да се възпламени – да танцуваме, да крещим катоумопобъркани, да бягаме до припадък, да пълзим по земята, да горим… Защото можем да светим едва след като сме горели. В процеса на горене се отделя топлина,която отново вдъхва сили на премръзналата ни душа. Топлина, която разбива буците лед в сърцето. В процеса на горене се отделят и твърди остатъчни продукти и газове. Това са онези неща, които вече не са ни нужни, нещата, които трябва да бъдат изгорени и погребани, мъртвите части от нас. Най-важното при горенето е, че излъчва светлина, която никоя друга практика, нито курс по йога или процедура за подмладяване не могат да ти дадат. Само когато сме горели, можем да засветим със собствената си ярка светлина.

 

Когато Ина срещна Ян – Моника Василева

Издателство: AMG Publishing, amgbooks.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Единственият истински избор е между радостта и тъгата!

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си