Научете се да оставяте нещата, които не може да контролирате или промените!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: clutterbusting.com

снимка: clutterbusting.com

 

Понякога да оставиш нещата, които желаеш е акт на много по-голяма сила, отколкото да ги задържиш!

-Веднъж въпросният психолог ни разказа много красива история – продължи Вики. – C нея искаше да ни обясни от каква духовна терапия ще имам нужда, за да се възстановявам по-бързо, или по-точно да успея да се възстановя изобщо.

-Ще ни я разкажеш ли? -помоли Ян.

-Разбира се. Историята е за един молла, мюсюлмански духовник, който отишъл в мазето да вземе орехи, защото жена му му обещала, че ще му направи любимото ястие. Моллата бръкнал дълбоко в делвата с орехи, напипал най-едрите инапълнил шепата си, облизвайки се, като си представял как ще си похапва от любимото ястие. Когато обаче се опитал да извади ръката си от делвата, не успял. Пробвал всякакви хватки, но нищо не помагало. Ръката му се била заклещила и не можела да излезе от гърлото на делвата. Моллата започнал да се вайка, ругаел и викал от безсилие. Дошла жена му и се опитала да му помогне. Тя дърпала с всичка сила, но без никакъв резултат. След множество напразни усилия жената извикала на помощ един от съседите.

Един от тях преценил внимателно ситуацията и рекъл. “Ще ти помогна, но трябва да изпълняваш точно това, което ти кажа“. „Ръка ще ти целувам, само ме освободи от неволите с тази делва! “  – примолил се моллата. „Добре тогава, напъхай ръката си хубаво навътре” – казал съседът. Моллата се зачудил защо да пъха ръката си навътре, когато искал да я извади навън, но все пак изпълнил заръката. Съседът продължил: „Сега пусни орехите, които държиш“. С голямо нежелание моллата изпълнил и тази заръка. Съседът продължил с наставленията: „Сега изпъни хубаво пръсти и проври ръка през гърлото на делвата“. Така моллата безпроблемно извадил ръката си, но пак не бил доволен, защото тя била празна, нямало ги орехите. Тогава съседът взел делвата, наклонил я и от там изпадали толкова орехи, колкото били нужни за ястието.

След като ни разказа тази история –  продължи Ангел, – лекарят поясни, че според психолозите това е най-важният урок, който трябва да усвоят болните от рак. Трябва да освободиш ръката си и да пуснеш всичко, за което жадуваш. Колкото и да ти се ядат орехи, налага се да ги пуснеш, да се освободиш от тях, защото само така можеш да имаш всичко, от което се нуждаеш. Само ако спреш да се вкопчваш и отпуснеш хватката на юмрука си, само тогава ръката ти може да се напълни със сладки плодове. Но най-важното си остава прозрението, че за да извадиш ръката си невредима, първо трябва да бръкнеш още по-навътре, нищо че искат да я извадиш.

-Това означава ли да нямаш планове? –  заинтересувах се aз.

-Не, означава да не се заробваш. Плановете и мечтите са нещо прекрасно, стига да не свиват ръцете ти в юмруци. Можеш да се стремиш към орехите, но да не забравяш, че ако ръката ти среща усилие да излезе от делвата, има и други начини и ще трябва да пуснеш орехите, които държиш  – каза Виктория.

-Да знаеш накъде ти се плува е чудесен стимул да живееш, стига да си избрал посока, която те вдъхновява. Ти накъде искаш да плуваш, Ина? Коя е истинската посока на живота ти? Онази посока, която се определя от компаса на душата ти… – обърна се към мен Ангел.

-Не знам… Искам да живея щастливо… смотолевих аз.  

-Твърде неопределено .. продължи той. – Кое събужда щастието в теб?

-Любимите ми хора, смеха, фотографията, красотата на природата, приятелите ми, мигове като този…

-Това вече е добро начало. Всеки път щом почувстваш как душата ти се изпълва с радост, отбелязвай тези моменти. Опознай ги и ги изследвай добре. Това са знаци от душата ти  – символите на твоето щастие.

 

Когато Ина срещна Ян – Моника Василева

Издателство: AMG Publishing, amgbooks.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Животът е достъпен само в настоящия момент! Ако изоставиш настоящия момент, не можеш да го върнеш никога!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

Автор: Гергана Лабова

Сподели мнението си