Oпасността с извиненията е, че, ако ги повтаряме достатъчно дълго, може да си повярваме, че са истински
Oпасността с извиненията е, че, ако ги повтаряме достатъчно дълго, може да си повярваме, че са истински. (Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари – Робин Шарма)
Често се отказваме от мечтите си. По-често, отколкото се борим за тях. И причината не е в това, че не вярваме в тях. Причината е, че не вярваме в себе си. Наричаме тази липса на увереност с много имена – опит, трезва преценка, здрав разум… А името е едно – извинения. Намираме си извинения и убеждаваме себе си, че мечтите затова са мечти – защото са различни от реалността. И че е по-добре яйце в ръката, отколкото птица в небето. Казваме си, че моментът не е подходящ. Втълпяваме си, че така ни е добре, че няма какво да променяме, че няма за какво да рискуваме… Намираме си извинения и ги повтаряме пред себе си. Докато не повярваме в тях. По-силно, отколкото вярваме в способностите си, в шансовете си, в пътя си…
И не разбираме, че, за да променим това, стъпката е само една – да започнем да живеем живот, изпълнен с вълнения, а не с извинения.