Големите постижения се достигат не със сила, а с постоянство!
снимка: wallpaper.wiki
Никой учител, проповедник, родител, приятел или мъдър човек не може да реши какво е правилно за вас – просто послушайте вътрешния си глас!
Три минути, три пъти дневно
Ницше казва: „Силата е в метода“. Усвояването на чужд език, на нов спорт или на каквато и да било техника предполага метод, старание, последователност и дисциплина. Самият аз започнах да навлизам в същността на ненасилствената комуникация след две седмици интензивна практика в работна група. Този срок съответства на времето, необходимо, за да започна да се изразявам на нов чужд език, например немски или португалски. Правя това уточнение не за да обезкуража, а напротив, да напомня казаното от мен в началото, че прочитът на една книга не е в състояние да ни промени дълбоко и трайно. Това може да бъде постигнато единствено чрез практика и експерименти.
Все пак не всички имат възможност или желание да участват в обучение. Независимо от факта, че би било интересно да се проучат причините за тази липса на възможност или желание, работните групи не са единственият начин за подобно обучение. Когато участниците настояват да получат напътствия относно метода и неговото системно прилагане (самият аз избягвам да давам конкретни съвети, освен при изрично настояване, тъй като разчитам, че всеки от нас разполага с нужния вътрешен инструментариум, стига да се обърне към него по подходящ начин, а освен това диренето на съвет нерядко показва опит да бъдат спестени собствените усилия), често им предлагам следния метод: „Три минути, три пъти дневно! Три минути, за да се вслушате в самия себе си, без оценка, упрек, съвет или опит за решение. Три минути, изпълнени със собственото ви присъствие, а не с проекти или грижи. Три минути, посветени на вътрешна равносметка без опити за промяна. Три минути, за да влезете във връзка със себе си, за да проверите, че наистина обитавате себе си, и на въпроса „Има ли някой?“ Да можете да отговорите с цялото си същество „Да, аз съм тук“. И това, три пъти дневно! Именно това истинско присъствие в самите вас ще ви позволи да присъствате и за Другия“.
Тази формулировка, напомняща хомеопатична рецепта, в никакъв случай не е някакво вълшебно заклинание. Тя е по-скоро покана да осъзнаете, че няма смисъл да си поставяте прекалено амбициозни планове за промяна, които рискуват да си останат мъртва буква. За пореден път напомням, че това просто и редовно присъствие в себе си е основно условие за осъществяването на промяната в професионалния и емоционалния живот. Когато се вслушваме по този начин в себе си, можем постепенно да осъзнаем към какво се стремим, към какво клоним, и когато се откажем от бързото решаване на някакъв проблем, да постигнем бърз резултат, да насочим вниманието и съзнанието си към бликащия от нас живот: „Къде е животът, какво ми говори моят вътрешен живот, кои мои нужди са удовлетворени и кои не са?”. Едва когато се изяснят нуждите и откроят приоритетите, започват да изникват и съответните решения. Това упражнение дава възможност да придобием опит: колкото по-добре съзнавате какво ви сочи вашият гняв, толкова по-склонни ще бъдете да се вслушате в гнева на другия, и колкото по-добре опознаете собствената ви безпомощност или несигурност, с толкова по-голямо разбиране ще се отнесете към чуждата безпомощност или несигурност. Ако приемете своята уязвимост, ще станете по-отзивчив към чуждата. До този момент не съм открил друг начин да скъсаме със стария трагичен навик да нашите човешки отношения като силови.
Не бъдете любезни, бъдете искрени – Тома д’Ансамбур, thomasdansembourg.com
Издателство: Колибри, colibri.bg
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още :
