Радвам се на всичко, което не може да се купи с пари!

Преживявам всеки миг доброта, който срещам! Проявявам интерес към света! Благодарен съм за обикновените съкровища на ежедневието и децата, които ни учат на тайните на играта…

Къде започва дъждът? Колко високо е небето?

Това е разговор с плюшеното ви мече; това е детето, което си прави замъци от пясък или Анри Поанкаре, който открива фуксовите функции, или Лао Дзъ, който се чуди за пеперудата; това е Алберт Айнщайн на 15 години, за който се пита: „Какво би било, ако можеш да седнеш на предния край на един светлинен лъч и да пътуваш с него в нощта?“

Това е игривото въображение на Коперник, който приема, че идеята за Земята, която се движи около централното Слънце, е по-красива от представата за неподвижна централна Земя; това са братя Райт, полетели срещу официалната наука; това са цигулките на Антонио Страдивари, направени от изхвърлени, счупени, подгизнали гребла, които намирал из доковете на Венеция.

Повечето от нас имат нужда да им се припомни тайната на играта. Ние трябва да дадем възможност на децата и на природата да ни уловят за ръката и сърцето; след това отпечатъкът на Бога става осезаем в простите съкровища и малките чудеса на всекидневния ни живот, който пазят семената на тайната.

Вярвам, че всеки един от нас по някакъв начин е потенциално способен да възприеме тази трансцендентална загадка.

Често чрез някои много дребни неща – да проявиш доброта към някого, да преживееш един миг от красотата на природата – без всъщност да го осъзнаваме, ние общуваме и сме омагьосани.

 

Играй със сърце – Д-р О. Фред Доналдсън

Издателство: Жануа ’98, janua-98.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Уверете се, че не сте загубили нещата, които парите не могат да купят!