Норбеков: Родителите ни почти нищо не искат от нас, освен нашето щастие и здраве.

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: wallpaperscraft.com

снимка: wallpaperscraft.com

Настоявам да приемете моя дар, мило мое семейство! Още днес, защото желая да споделя щастието си с вас!

Идеята е моя, изпълнението – ваше.

Продължаваме. За да увеличите благосъстоянието си, започнете всеки месец да пращате някаква част от заплатата си на родителите. Мъничко. 5-10 процента.

Родителите ни почти нищо не искат от нас, освен нашето щастие и здраве. Всеки човек желае да даде на отрочетата си най-доброто от онова, което знае, може и има. Насрещна отплата, докато те могат да се погрижат за себе си, не им трябва, родителите обикновено отхвърлят такава помощ.

Трябва да настоявате. Веднъж на месец, когато ви плащат, им носете родителския дял. И насила им го връчвайте. Привикнете майка си и баща си към мисълта, че това са техни пари, нека ги харчат както им се ще.

Когато помагате на родителите си да осъществят отколешните си мечти, споделяте с тях силата си ги правите щастливи. Удължавате живота им на тази земя.

А при вас започва да се разширява каналът на жизнената сила под формата на нови идеи, повишаване на доходите, подобряване на здравето и качеството на живот.

Скъпи мои! Нека семейното ви дърво расте, цъфти и дава плод! Нека са здрави и силни родителите ви, да сте мощни и сигурни с втората си половинка и растящи, процъфтяващи многобройните ви деца!

 

Опитът на един глупак 5 – Мирзакарим Норбеков, norbekov.comnorbekov.bg

Издателство: Жануа ’98, janua-98.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

За да е щастливо семейството, трябва да градиш разбирателство всеки ден

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си