Геше Майкъл Роуч: Аз открих, че тишината образува в ума ми пространство за раждането на нови идеи.

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: ognature.com

снимка: ognature.com

Днес избирам да си подаря миг спокойствие и почивка, миг тишина. Така освобождавам място за нови идеи и подобрявам постиженията си!

Моят живот беше различен, защото всяка вечер, когато се връщах вкъщи, аз се връщах при своя Лама, един от най-суровите от единия милион монаси на Тибет.

И ето веднъж се мъкна вкъщи от работа и изкачвам стъпалата към неговата стая, която изглеждаше като малка пещера, пренесена тук от Хималаите. Той гледа как влизам, втренчено изучава лицето ми – и, изглежда, вече разбира всичко, което ми се е случило на работа.

„Е, как е, ти днес медитира ли?“ – пита ме той.

Аз се хвърлям на пода пред него. „Не – казвам със съжаление. – Целият ден беше просто лудница – и понеже се прибрах късно през нощта, се наложи да спя по пътя в автобуса тази сутрин.“ Ние живеехме на два часа път от моя офис в Манхатън.

„Добре, през следващата седмица в сряда ще си вземеш почивен ден. Ще получиш малко спокойно време. Трябва ти малко време на тишина.“

Аз отварям уста, за да възразя, да му кажа, че в моята кариера няма място за малко време за тишина. Но ние бяхме обсъждали този довод по-рано и както винаги, той отказва да промени мнението си, ако вече е заел някаква позиция.

Ето така вървяха нещата през всичките двайсет години на моя корпоративен живот. Учителят можеше внезапно да поиска да си взема почивен ден и да се върна в офиса двайсет и четири часа по-късно и тогава ми се налагаше да се извинявам на колегите си за работата, която не съм свършил, и да се измъквам, като наваксвам пропуснатото. Един или два пъти в годината моят учител ми заповядваше да взема отпуск за цял месец, „просто да постоя на тишина“ – и това беше невероятно тежко за мене, моите сътрудници и ръководители.

Но постепенно започнах да забелязвам някои неща.

Разбира се, умът ми се успокояваше след такова време на тишина. И, естествено, моето тяло се чувстваше много добре след почивката, отчитайки невероятния стрес, който преживяваше по време на 12-часовите работни дни, изпълнени с адреналин. Но това далеч не беше всичко.

Аз открих, че тишината образува в ума ми пространство за раждането на нови идеи. Аз видях, че моята кариера постепенно задмина кариерата на другите хора около мен: тези, които никога не пропускаха работен ден и винаги бяха в течение на текущите събития. Аз започнах буквално от най-ниската степен в компанията – от длъжността на куриер – а завърших в качеството на един от вицепрезидентите на цялото глобално предприятие.

И ето, поглеждайки назад, от позицията на Възрастта на Мъдростта, аз ви призовавам да не вярвате на лъжата, че е по-добри да бъдете по-заети. По-добре е да разберете доколко скъпоценно може да бъде времето на тишината, времето, отделено за себе си. То ви кара да мислите по-ясно – тогава виждате решения и възможности, които другите хора не виждат.

Времето на тишината води ума ви до разбирането на това защо нещата се случват, а не само на това, което се случва.

 

10 най-големи грешки, които можете да допуснете, и как да ги избегнете – Геше Майкъл Роуч и Мирзакарим Норбеков, geshemichaelroach.comnorbekov.comnorbekov.bg

Издателство: Жануа ’98, janua-98.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако искаш да докоснеш истинската си същност, отдай се на нещата, които ти носят покой и щастие

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си