Когато вярваш истински в нещо, то се случва! Не губи вярата си, често чудото те очаква зад ъгъла!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Книгите разказват притчи, Вярвай | 0 Коментара
снимка: pexels.com

снимка: pexels.com

Колкото по-силна е вярата ни, толкова повече чудеса ще има в живота ни!

КАК НЕ БИВА ДА СЕ МОЛИМ

Преди няколко години в Куинсланд, Австралия, имаше много големи наводнения. Един будистки монах стоял на покрива на своя храм, заобиколен от надигащите се води, когато дошли да го спасят с лодка.
– Скочете в лодката, достопочтени господине – казал почтително капитанът. – Дойдохме да ви спасим.
– Няма нужда! – отвърнал делово монахът. – Аз съм последовател на Гуанин, богинята на милосърдието. Вярвам в нея. Гуанин ще ме спаси. Вървете си. Моля ви, продължавайте по пътя си.
– Наводненията ще стават все по-сериозни – казал капитанът. – Можете да се молите и в лодката.
– Не ми се присмивайте! – възразил монахът. – На Гуанин се моля тук. И тя ще ме спаси. Ще видите!
Монахът не се поддал на опитите да го убедят да влезе в лодката. Спасителите нямали време за бавене и лодката отплавала, за да се притекат на помощ на други.
Водите се надигали и монахът се хванал за извити¬те орнаменти на ръба на покрива, каквито трябва да има всеки будистки храм. Тогава пристигнала втора спасителна лодка.
– Достопочтени господине – извикали от нея, – вие сте легенда! Всички сме много впечатлени от силата на вярата ви… наистина, уверяваме ви! Но сега трябва да скочите в лодката! Водата се надига.
– В никакъв случай! – отвърнал монахът. – Това е изпитание на вярата. Цял живот съм се молил на Гуанин. Тя няма да ме изостави сега. Гуанин ще ме спаси. Оставете ме. Спасявайте другите.
– Ами ако грешите? – попитал капитанът.
– Не греша! – възкликнал монахът. – Ще видите!
Каквото и да му казвали, монахът отказвал да скочи в лодката. И хората си тръгнали.
Водите се надигнали още и монахът се хванал за телевизионната антена. Тогава се появил хеликоптер, който пуснал стълба.
– Монахо! – извикали по мегафона. – Слушайте! Вие доказахте вярата си. Сега се хванете за проклетата стълба. Ще ви издърпаме.
– Гуанин ще ме спаси! – изкрещял монахът.
– Хванете се. Сега!
– Аз вярвам!
И той продължил да отказва. Хората в хеликоптера нямали избор и си тръгнали без монаха.
И знаете ли какво се случило?
Водите се надигнали и монахът се удавил.
Когато отишъл на небето, той бил много, много разгневен. Тръгнал да търси богинята на милосърдието и когато я открил, строго я порицал:
– Аз ти имах такава вяра, а ти ме изостави! Казах на всички онези неверници, че ще ме спасиш, но ти не го направи. Толкова съм унизен и толкова… толкова… толкова мъртъв! Защо не ме спаси?
Гуанин се усмихнала нежно и благо отговорила:
– Нима не пратих две лодки и един хеликоптер?
Сега разбирате как не бива да се молите!

 

Лиценз за щастие – Аджан Брам, bswa.org/teachers/ajahn-brahm/

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Всяка молитва се сбъдва! Но е нужно и търпение…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си