Твоето щастие не зависи от никой друг!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Не се предавай, Книгите разказват притчи | 0 Коментара
снимка: pexels.com

снимка: pexels.com

Щастието ти зависи единствено от това, на което ТИ избереш да обръщаш внимание.

– Здрасти, Соломон – заяви Сара решително, докато чакаше чантата си на оградата.

Добър ден, Сара. Днес е прекрасен ден, нали?

– Да, предполагам, че е – отговори Сара безизразно, макар всъщност да не бе забелязала, пък и не я интересуваше, че днес слънцето светеше ярко. Сара свали шала от врата си и го натъпка в джоба си.

Соломон изчака тихо Сара да събере мислите си и да започне с нормалния си поток от въпроси, но днес Сара беше необичайно начумерена.

– Соломон – започна Сара, – не разбирам.

Какво не разбираш, Сара?

– Не разбирам какво добро се случва от факта, че ходя насам-натам и се чувствам признателна за разни неща. Искам да кажа, наистина не забелязвам да се случва нещо чак толкова хубаво.

Какво имаш предвид, Сара?

– Ами това, че бях започнала да ставам много добра в това. Упражнявах се цяла седмица. Първоначално беше трудно, но после стана по-лесно. И днес вече бях признателна за всичко, докато не отидох на училище и не чух как Лин и Томи отново се заяждат с бедния Доналд.

После какво се случи?

– После се ядосах. Ядосах се толкова много, че им се разкрещях. Просто исках да оставят Доналд на мира, така че той да бъде щастлив. Обаче пак го направих, Соломон. Присъединих се към тяхната верига от болка. Просто мразя тези момчета, Соломон. Мисля, че са ужасни.

Защо ги мразиш?

– Защото те развалиха прекрасния ми ден. През целия ден аз щях да съм признателна за леглото си, после за закуската, за мама и за татко и дори за Джейсън. През целия път за училище намирах толкова неща, за които да съм признателна, а после те развалиха всичко, Соломон. Заради тях пак започнах да се чувствам ужасно. Както преди. Преди да се науча да съм признателна.

Не е учудващо, че си им ядосана, Сара, защото си попаднала в ужасен капан. Всъщност това е най-лошият капан на света.

На Сара въобще не ѝ хареса как прозвуча това. Беше виждала достатъчно от самоделно скалъпените капани на Джейсън и Били и беше освобождавала много малки мишки, катерички и птички, попаднали в тях. Идеята, че някой може да хване и нея в капан, накара Сара да се почувства ужасно.

– Какво имаш предвид, Соломон? Какъв капан?

Е, Сара, когато щастието ти зависи от това какво някой друг прави или не прави, ти си в капан, защото не можеш да контролираш техните действия и мисли. Но, Сара, ти ще откриеш истинско освобождение – свобода отвъд най-смелите си мечти, – когато разбереш, че твоето щастието не зависи от никой друг. Твоето щастие зависи само от това на какво ти избираш да обръщаш внимание.

Сара слушаше тихо и сълзи се стичаха по розовите ѝ бузи.

В момента се чувстваш в капан, защото си мислиш, че не си можела да реагираш по друг начин на това, което се е случило. Когато ставаш свидетел на нещо, което те кара да се чувстваш дискомфортно, ти отговаряш на тези условия. И си мислиш, че единственият начин да се почувстваш по-добре е, ако условията са по-добри. И понеже не можеш да контролираш условията, се чувстваш в капан.

Сара избърса лицето си с ръкав. Тя се чувстваше много объркана. Соломон беше прав. Тя беше като в капан. И искаше да се освободи от клопката

Сара, продължавай да работиш върху признателността и ще започнеш да се чувстваш по-добре. Ще видиш. Няма да ти е трудно да разбереш. Продължавай да се забавляваш. Утре ще си поговорим пак.

 

Сара, книга 1. Вечността на приятелството между сродни души – Естер и Джери Хикс, abraham-hicks.com

Издателство: Сребърно звънче,  srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Запомнете, че вашето естествено състояние е щастието!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си