Джек Лондон: Когато страхът те дърпа назад, израстването те тласка напред!

снимка: unsplash.com
Американският писател Джек Лондон оставя след себе си над 50 книги и около двеста разказа, в които по удивителен начин описва могъществото на природата и загадките, които крият душите на всички живи същества. Насладете се на малка извадка от неговата необятна вселена…
Не можеш да седнеш и да чакаш вдъхновението. Трябва да тръгнеш след него с бухалка в ръка!
Бих предпочел да бъда един ярък метеор, всеки мой атом да гори с поразяваща светлина, отколкото да бъда сънлива, неподвижна планета.
Да дадеш кокал на куче не е милосърдие. Милосърдие е да споделиш кокала с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и то.
В живота не винаги е най-важно да имаш добри карти. Понякога е по-важно да можеш да изиграеш добре лошите карти.
Човешкият разсъдък често съхранява себе си чрез способността си да забравя.
Мисията на човека е да живее, не да съществува. Няма да губя дните си в опит да излъжа времето, а в опит да го оползотворя.
Когато човек отслабва, той става по-малко податлив на страдание. Той изпитва по-малко болка, защото има по-малко какво да го боли.
Не живея за това, което светът мисли за мен, а за това, което сам мисля за себе си.
Такъв е парадоксът на живота – върховата му точка идва тогава, когато човек се чувства най-жив, и когато напълно забрави да разсъждава върху това.
Когато страхът те дърпа назад, изразстването те тласка напред.
…Това е великата, неизразима мъдрост, с която вечността се надсмива над детинските неволи на живота.
Има едно търпение в дивото – твърдоглаво, неуморно, несломимо като самия живот.
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Чарлс Дикенс: Човек носи само оковите, които сам си е изковал