Радвайте се на мига! Най-страхотните дни са тези, в които човек живее без да мисли за живота!

снимка: unsplash.com

„Ужасно силно и адски близо“ е една трогателна, завладяваща и до болка истинска история, разказана от автора през погледа на едно деветгодишно момче. Дали това момче е преждевременно помъдряло или всички ние всъщност някъде дълбоко в себе си сме все още на девет, е сложен въпрос. Но фактът е, че всяка една негова дума рикошира в съзнанието ни и остава да кънти там дълго време, като песен, като спомен… Ужасно силно и адски близо.

Поняога мога да чуя как костите ми се огъват под тежестта на всички животи, които не мога да изживея…

Трябва да се научим да изживяваме всичко сякаш ни е за последно. Най-много се обвинявам за това, че винаги съм вярвал в бъдещето безрезервно.

Жалко, че ни отнема цял живот, за да се научим как се живее!

Какво прекрасно чувство – да направиш нещо, което не разбираш, за някого, когото обичаш!

Има неща, които искаме да кажем, но знаем, че ще наранят някого. Затова ги премълчаваме и ги оставяме да нараняват нас.

Вероятно всички имаме нужда от това – не от любовта сама по себе си, а просто от знанието, че тя съществува. Да знаем, че е там – както знаем, че имаме резервни батерии за фенерчето или аптечка в багажника.

Една песен е толкова тъжна, колкото е тъжен слушателят й.

Толкова много хора минават през живота ни! Стотици хиляди хора! Трябва да държиш вратата отворена, за да могат да влязат. Но, бога ми, трябва да я държиш отворена и когато е време да си тръгнат.

Историята на живота ми е историята за всички хора, които някога съм срещал.

Липсваше ми дори когато бях с теб. Именно това е проблемът ми – липсват ми неща, които всъщност вече имам, и в края на краищата обграждам себе си с липси.

Имаме да си кажем толкова много, а нямаме представа как!

До какво добро ни е довело мисленето, до какво страхотно положение ни е докарало? Все мислим и мислим и мислим. Мисленето е разрушавало щастието ми милион пъти, и не го е създало нито веднъж.

Никога не бъркайте това, което имате с това, което представлявате.

Човек не може да обича нищо на света повече от това, което му липсва.

Няма нищо нередно в това да не можеш да разбереш себе си.

Най-страхотните дни са тези, в които човек живее без да мисли за живота!

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Джон Грийн: Следите, които хората оставят, често са белези…

Тереза Светославова-Алексиева

Културолог, ПР, журналист, преводач и автор на свободна практика. Професионален любител на театър и литература, колекционер на книги и преживявания, пътешественик и ентусиаст. Контакти: svetoslavova@gmx.co.uk facebook.com/tereza.svetoslavova