Върху ръката, която ти дава розите, винаги остава лек аромат!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Книгите разказват притчи | 0 Коментара
снимка: wallpapercave.com

снимка: wallpapercave.com

Само чрез даване сте способни да получите повече, отколкото вече имате!

— Мъдреците от Шивана бяха не само най-младоликите, но и несъмнено най-добрите хора, които съм срещал. Йоги Раман ми разказа, че когато бил малък, баща му влизал тихо в покритата с рози колиба, преди да заспи и го питал какви добри дела е извършил през деня. Може да не повярваш, но ако кажел, че не е извършил нито едно добро дело, баща му го карал да стане и да направи нещо добро, нещо безкористно, преди да му разреши да се върне в леглото.

Една от най-важните добродетели за просветлен живот, която мога да споделя с теб, Джон, е следната: в последна сметка, независимо какво си постигнал, независимо колко къщи притежаваш, независимо колко коли са паркирани пред дома ти, качеството на твоя живот се свежда до качеството на приноса ти.

— Това има ли нещо общо със свежите жълти рози от притчата на Йоги Раман?

— Разбира се, че има. Цветята ще ти напомнят за древната китайска поговорка: „Върху ръката, която ти дава розите, винаги остава лек аромат“. Смисълът е ясен — в процеса на работа, чиято цел е да подобриш живота на другите, издигаш и своя собствен живот.

Когато се грижиш всеки ден да направиш нещо добро, собственият ти живот става много по-богат и придобива повече смисъл. За да придадеш святост на всеки ден, служи на другите по някакъв начин.

— Препоръчваш ми да се заема с някаква благотворителна работа, така ли?

— Това е прекрасно начало. Но имам предвид нещо много по-философско. Препоръчвам ти да възприемеш нова парадигма за ролята си на тази планета.

— Пак не разбирам. Обясни ми какво означава думата „парадигма“. Не ми е съвсем ясна.

— Парадигма е просто начинът, по който разглеждаш дадено обстоятелство, или живота изобщо. Някои хора разглеждат чашата на живота като наполовина празна. Оптимистите я разглеждат като наполовина пълна. Те тълкуват едно и също обстоятелство по различен начин, защото са възприели различна парадигма. Всъщност тя е призмата, през която виждаш външните и вътрешните събития в живота си.

— Значи, като казваш да възприема нова парадигма за целта си, имаш предвид да променя светогледа си?

— Нещо подобно. За да промениш драматично качеството на живота си, трябва да изградиш нова перспектива за присъствието си тук на Земята. Трябва да осъзнаеш, че ти е писано да напуснеш света без нищо, точно както си влязъл в него без нищо. След като това е неизбежно, може да има само една истинска причина за присъствието ти тук.

— И каква е тя?

— Да даваш от себе си и да допринасяш с нещо за другите — отговори Джулиан. — Не казвам, че трябва да се откажеш от играчките си, да зарежеш адвокатската практика и да посветиш живота си на онеправданите, въпреки че неотдавна се запознах с хора, които са направили точно това и то им е донесло голямо удовлетворение. В момента в нашия свят се извършват огромни промени. Има хора, които се стремят повече към намирането на смисъл в живота, отколкото към печеленето на пари. Адвокати, които преди са преценявали хората според размера на портфейла им, сега ги преценяват според размера на приноса им към другите, според размера на сърцата им. Учители, които се отказват от сигурността на досегашната си работа, за да се погрижат за умственото развитие на бедните деца от градското гето. Хората ясно разбират, че е нужна промяна. Хората осъзнават, че са тук на Земята с определена цел и че са им дадени особени дарби, които ще им помогнат да я осъществят.

— Какви са тези особени дарби?

— Съвсем същите, за които ти говоря цяла вечер. Огромни умствени способности, безгранична енергия, богато въображение, запаси от дисциплина и вътрешен източник на спокойствие. Трябва само да отключиш тези способности и да ги използваш за общото благо.

— Дотук разбирам. Но как по-точно допринасяш за общото благо?

— Най-важната цел за теб е да промениш светогледа си, да престанеш да се възприемаш само като индивид и да почнеш да се възприемаш като част от всички хора.

— За да стана по-добър и по-отзивчив, така ли?

— Трябва да осъзнаеш, че най-благородното нещо, което можеш да направиш, е да даваш на другите. Мъдреците от Изтока наричат този процес „разчупване на оковите на аза“. Смисълът е да се отърсиш от съзнанието, че твоята личност е най-важна от всичко и да се насочиш към по-висока цел. Това може да стане като даваш повече на хората около себе си, независимо дали ще им отделяш повече време или повече енергия: тези две неща са всъщност най-ценните ти ресурси. Може да направиш нещо по-голямо, например да си вземеш едногодишен отпуск, за да работиш за бедните. Но може да е и нещо съвсем дребно, например да пуснеш няколко коли да минат пред теб, ако си попаднал в страхотно задръстване. Може да ти прозвучи банално, но ако съм научил нещо, то е, че животът ти преминава в по-магическо измерение, когато започнеш да се стремиш да направиш света по-добър. Йоги Раман казваше, че се раждаме с плач, докато хората около нас се радват. Съветът му беше да живеем така, че да умираме с радост, докато хората около нас плачат.

Знаех, че Джулиан е прав. Напоследък в работата ми като адвокат ме измъчваше чувството, че приносът ми не е такъв, на какъвто знаех, че съм способен. Вярно, спечелих няколко дела, които превърнаха в прецеденти и допринесоха за няколко добри каузи. Но правото за мен от любима работа се беше превърнало в бизнес. Също като много други мои връстници, в университета и аз бях идеалист. На чаша студено кафе и изстинала пица в студентското общежитие крояхме планове как да променим света. От тогава изминаха почти двайсет години и изгарящото ме желание да променя света беше отстъпило пред изгарящото ме желание да изплатя ипотеката и да изградя пенсионния си фонд. За пръв път от много време насам осъзнах, че съм се обвил в еснафска черупка, която ме предпазва от неприятности и с която съм свикнал.

— Ще ти разкажа една стара приказка, която може би ще ти подейства — продължи Джулиан.

„Имало едно време една немощна стара жена, чийто любящ съпруг умрял. Тя отишла да живее при сина си, жена му и малката им дъщеричка. От ден на ден зрението и слухът й все повече отслабвали. Имало дни, когато ръцете й треперели толкова силно, че грахът от чинията й падал на пода, а супата се разливала от купичката. Синът й и жена му ужасно се дразнели, че цапа толкова много и един ден си казали, че толкова стига. Те поставили масичка за старата жена в един ъгъл до килера, където държали метлата, и я сложили да се храни там сама. Когато станело време за ядене, тя ги гледала от своя ъгъл с насълзени очи, но те се хранели, без да й обръщат никакво внимание, освен за да й се скарат, че е изпуснала вилицата или лъжицата си.

Веднъж, малко преди да стане време за вечеря, момиченцето седяло на пода и си играело с кубчета. Какво правиш?— попитал го бащата. Правя масичка за теб и мама — отвърнало то, — за да се храните сами в ъгъла някой ден, когато порасна. Бащата и майката онемели и дълго не знаели какво да кажат. После се разплакали. В същия миг осъзнали какво са направили и колко мъка са причинили. На вечеря те завели старата жена пак на полагащото й се място на голямата маса и от този ден нататък тя винаги се хранела с тях. А ако изпуснела залък или вилицата паднела на пода, вече никой не й се сърдел…“

Джулиан замълча и после продължи:

— В тази приказка родителите не са лоши хора. Просто им е била нужна една искра, която да запали свещта на състраданието. Състраданието и всекидневните добри дела правят живота много по-богат. Всяка сутрин отделяй малко време да медитираш върху добрите дела, които ще направиш за другите през деня. Искрените похвали към хора, които най-малко ги очакват, топлите жестове към приятели в нужда, дребните неща, с които без повод показваш на близките си, че ги обичаш, правят живота много по-прекрасен. А относно приятелствата, непрестанно полагай грижи за тях. Всеки, който има трима верни приятели, е наистина много богат човек.

 

Монахът, който продаде своето ферари – Робин Шарма, robinsharma.com

Издателство: Екслибрис, exlibris.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Малките всекидневни промени, могат да отразят големи резултати!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си