В гората човек оставя годините си така, както змията оставя кожата си. Гората е мястото на вечната младост.

снимка: unsplash.com
Една история за приключения, приятелство и търсене на себе си. За различните, които търсят своето място под слънцето. За силата, която придобиваме, когато сме чудати заедно, а не поотделно. Защото всички сме странни, а твърде малко от нас се годреят със странностите си!
Преди си мечтаех да избягам от обикновения си живот, но животът ми всъщност никога не е бил обикновен. Просто аз не съм могъл да осъзная колко е забележителен!
Когато някой отказва и отказва да отвори вратата, рано или късно спираш да чукаш.
Ние се държим за нашите вълшебни приказки, докато цената за вярата ни в тях не стане твърде висока.
Винаги съм знаел, че небето и звездите са пълни с мистерии – но досега не бях осъзнавал, че и за земята важи същото.
Винаги съм спирал, за да преценя колко точно далеч съм стигнал. Но не и сега. Понякога е животоспасяващо да не поглеждаш назад.
Колко скучен би бил животът, ако винаги успявахме от първия път!
Ако трябва да се провалиш – провали се зрелищно!
Да ме наречете чудат – това за мен би бил най-милият комплимент!
Хората никога не забравят. Те просто спират да се ровят в спомените си.
Хората може да се обичат, но никога няма да могат да се разберат един другиго.
В гората човек оставя годините си така, както змията оставя кожата си. Гората е мястото на вечната младост.
Никъде не съм по-силен, отколкото сред поле с диви цветя!
Дори не може да се нарече взимане на решение. Просто оставаш. И едва след години започваш да се питаш какво би било, ако не беше…
Домът на мис Перигрин за чудати деца – Рансъм Ригс
Издателство: БАРД – bard.bg
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Луис Карол: Аз не съм странен, особен, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от вашата.