Животът започва на края на комфортната ви зона!

 

„Човекът, които не рискува нищо, не прави нищо, няма нищо, е нищо и става нищо. Той може да избегне страданието и скръбта, но просто не може да се учи, да чувства, да се променя, да израства, да обича и да живее. “ 

Лео Ф. Бускалия 

Започнах тази книга, сравнявайки ума с пътя на потока, който започва високо в планината, чист и искрящ, за да стигне до най-мрачните и мръсни кътчета на градовете. Сега нашата метафорична вода е завършила пътуването си. Тя е на място, където естествената и чистота  може да се култивира и замърсителите да се премахнат. Умът може да бъде запълнен отново с мисли, които създават мир, равновесие и хармония както отвътре, така и отвън.

Искрено се надявам вече да не сте от онези хора, които протакат нещата. Намерението ми (макар на места да си позволих да бъда прекалено конкретен) беше да ви покажа достатъчно убедително, че всички онези глупости от типа на „зарови ги с подигравки и присмех“ са изгубили силата си. Вярвам, че така вие и другите можете да се защитавате по-добре от попълзновенията в съзнанието ви, които са наистина опасни и саботажни. 

Вярвам, че всички ние имаме „максимален Аз“, както казва психологът и изследовател Мартин Селигмън, и че този Аз е много по-велик, отколкото си мислят повечето от нас. При цялото негативно програмиране отвсякъде, може би е по-ясно защо може да изглежда трудно да се приеме съществуването на много по-голям потенциал. Мнозина са били прилъгани да се озоват в специален вид заучена безпомощност и такива като Едуард Бернайс сигурно биха настоявали, че подобни хора заслужават да бъдат водени като стадо, защото просто са неспособни да действат интелигентно.

Колкото до вас – надявам се, че очите ви вече са широко отворени и съдбата ви е във вашите ръце.

Приятелят ми Стивън Джеймс Джойс разказва чудесна история в една своя книга“ Той описва чудато морско мекотело, което малко след раждането си търси място, към което да се закрепи завинаги. След като го намери, то поглъща собствения си мозък. Сякаш мозъкът му е нужен само за да се устрои удобно. Много човешки същества приличат повече на това морско създание, отколкото можем да си помислим на пръв поглед. Може би причината в нашето общество да има толкова много манипулации е в това, че просто не искаме да знаем. Подобно на мекотелото, искаме само да ни бъде удобно. 

 

Програмиране на ума – Елдън Тейлър, eldontaylor.com

Издателство – Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Не губете времето си, гледайки назад към миналото! Животът върви само на преден ход!