Очаквай промяната, и самата вяра в нея ще започне да носи със себе си трансформацията!

снимка: unsplash.com
Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават послания чрез подареното цвете: жълт нарцис – ново начало и надежда, индийски лотос – душевна чистота, червена роза – любов, вероника – вярност и всеотдайност, мъх – майчина обич… Именно майчината обич е на фокус в този роман на Ванеса Дифенбо – любов проблематична и несъвършена, но все пак… Все пак вечна.
Всеки може да разцъфти и да се превърне в нещо красиво.
Всички ние сме еднакви – самоунищожаваме се чрез невъзможността си да разберем реалността.
Омразата идва по-често от неразбиране, отколкото от нехаресване.
Понякога има само един път към щастието и той минава през болката.
Твоето поведение е избор, който правиш, а не същността, която носиш.
Сега, когато вече съм зряла, мечтите ми за бъдещето са много прости – да бъда сама и обградена от цветя.
Никога не бива да забравяме, че любовта е началната точка на всеки живот.
Да задаваш правилните въпроси често е по-важно дори от това да даваш правилните отговори.
Когато направиш грешка, дори да е огромна и глупава грешка, стегни се и го преживей. Поправи я, ако е поправима, а ако не е – продължи напред. Това е единственият начин да се живее.
Силата на мислите е огромна. Когато човек сънува огън, дърветата пламват, когато минава покрай тях, вълните на океана горят…
Когато очакваш някаква промяна, самата вяра в тази възможност започва да носи със себе си трансформацията.
Изглежда ми някак нередно човек да използва същия този език, на който си шептят влюбените, за да сее неприязън.
Езикът на цветята – Ванеса Дифенбо
Издателство: Кръгозор – kragozor.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Препятствията по пътя ни не идват, за да ни спрат, а за да ни накарат да сменим посоката