Да обичаш е най-естественото нещо на света. Обичай с цялото си сърце и никога няма да съжаляваш!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: Unsplash.com

снимка: Unsplash.com

Свикнали сме да измерваме любовта си по различни начини. Но забравяме, че най-важно е просто да обичаш, без да очакваш нищо в замяна!

Любовта не се нуждае от оправдания, тя просто е нашата същност. Мъжете и жените рядко си позволяват да изпитат силата ѝ. Те познават любовта единствено като паднал символ – символ, който би трябвало да представя живота, но който е бил покварен от множеството изкривявания на смисъла. С покваряването на тази дума всички символи се объркват. Символите прерастват в убеждения, а убежденията се превръщат в дребни тирани, които изискват човешко страдание. Всичко това е започнало с падението на първата дума: любов.

В живота ми, разбира се, имаше много любови. Винаги имаше жени, жадни да бъдат докосвани, копнеещи да дават и да получават любов. Винаги имаше жени, които искаха да видят в очите ми истината за себе си. Обичах ги всичките. Те имаха различни лица, различни имена, но за мен имаше само една – падналата жена, оплетена в паяжината на изкривяванията и търсеща път обратно към истината. Тя търси обратния път към рая дори и сега, като през цялото време продължава да вярва на лъжите, които я държат в ада.

Разбира се, тя е всички нас. Тя е Знанието; и сега мога да кажа, без срам, че имаше време, когато тя беше Мигел.

 

Толтекското изкуство на живота и смъртта – Дон Мигел Руис, Барбара Емрис

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочети още:

 Любовта никога не си отива от нас, затова Обичай – заради и въпреки всичко!

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си