Да обичаш е най-естественото нещо на света. Обичай с цялото си сърце и никога няма да съжаляваш!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: Unsplash.com

снимка: Unsplash.com

Свикнали сме да измерваме любовта си по различни начини. Но забравяме, че най-важно е просто да обичаш, без да очакваш нищо в замяна!

Любовта не се нуждае от оправдания, тя просто е нашата същност. Мъжете и жените рядко си позволяват да изпитат силата ѝ. Те познават любовта единствено като паднал символ – символ, който би трябвало да представя живота, но който е бил покварен от множеството изкривявания на смисъла. С покваряването на тази дума всички символи се объркват. Символите прерастват в убеждения, а убежденията се превръщат в дребни тирани, които изискват човешко страдание. Всичко това е започнало с падението на първата дума: любов.

В живота ми, разбира се, имаше много любови. Винаги имаше жени, жадни да бъдат докосвани, копнеещи да дават и да получават любов. Винаги имаше жени, които искаха да видят в очите ми истината за себе си. Обичах ги всичките. Те имаха различни лица, различни имена, но за мен имаше само една – падналата жена, оплетена в паяжината на изкривяванията и търсеща път обратно към истината. Тя търси обратния път към рая дори и сега, като през цялото време продължава да вярва на лъжите, които я държат в ада.

Разбира се, тя е всички нас. Тя е Знанието; и сега мога да кажа, без срам, че имаше време, когато тя беше Мигел.

 

Толтекското изкуство на живота и смъртта – Дон Мигел Руис, Барбара Емрис

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочети още:

 Любовта никога не си отива от нас, затова Обичай – заради и въпреки всичко!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си