Господи, дай ми спокойствие да приема това, което не мога да променя, и смелост да променя онова, което мога!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Всяка мисъл е молитва, която изпраща сигнал към вселената за това какво искаме да привлечем към себе си. Внимателно подбирайте мислите си, за да получавате онова, което искате.

Божествени думи, сакрални мисли

Родени сме, за да общуваме, думи и мисли изпълват живота ни, отношенията ни, постоянно общуваме чрез думи, действия, тяло, език и дори енергия. Връзките ни са изградени на общуването и нашата идентичност се оформя чрез него. Често общуваме, защото имаме нужда да кажем нещо, а не защото другите искат да чуят нещо. Общуваме, за да сме ясни в нашите намерения и нужди. И за да установим връзка на доверие, благодарност и любов. Общуваме, за да разберем себе си и партньорите си. Когато изразяваме нашите мисли и чувства, можем да преценим кое ни се струва правилно и кое – не. По същия начин и с По-висшата сила, със сакралното, ние откриваме себе си и изграждаме отношения, докато се молим.

Още по-надълбоко, нашите молитви ни свързват с възможностите и потенциала у нас самите, които могат да раздвижат духа и енергията и да повлияят на света. Когато се молим с мисловни форми, изясняваме намеренията си, зареждаме с енергия потвържденията и засилваме решимостта и оптимизма си. Щом станем по-ясни в молитвите си, за нас самите става по-ясно кои сме и цялото ни същество започва да излъчва енергията, която търсим.

Истинската молитва ни помага да станем това, за което се молим. Грег Брейдън – много известен автор – напомня: „Не се молете за мир, като че ли той винаги ще е в бъдещето. Молете мира. Почувствайте и бъдете неговата енергия сега“.

Когато изпитваме истинската сила на молитвата, разбираме, че всяка мисъл е молитва, която изпраща сигнал на тялото и на вселената за това кои сме и какво искаме да привлечем към себе си. Молитвата, като пътека и практика, пречиства ума. Тя помага да поемем отговорност за онова, което творим, докато се учим да се откажем от желанието да контролираме нещата, които не бихме могли да контролираме.

Това е в основата на известната „Молитва за спокойствието“. Първоначално е написана за една проповед на Райнхолд Набур:

Боже, дай ми спокойствие да приема нещата,

които не мога да променя.

Смелост да променя нещата, които мога

и мъдрост да различа едните от другите.

 

Завръщане към свещеното – д-р Джонатан Х. Елърби, jonathanellerby.com

Издателство: Сребърно звънче, srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочети още:

Всяка молитва се сбъдва! Но е нужно и търпение…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си