Понякога просто трябва да спреш. За да започнеш отново да дишаш

снимка: pixabay.com

Понякога най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да се спреш и да си поемеш дъх. – Мишел Гейбъл

Твърде много бързаме. Макар невинаги да знаем накъде. Твърде много се тревожим. Макар невинаги да знаем защо. Твърде много време губим. Макар невинаги да знаем с какво. Правим живота си по-сложен, отколкото е, и по-объркан, отколкото е. Живеем го така, както не бихме искали. Правим неща, които не бихме искали. Срещаме се с хора, с които не бихме искали…

Но понякога всичко това се променя. Понякога успяваме да спрем. Да се погледнем отстрани. Да се преродим.

Понякога успяваме да забавим бесния ритъм на дните си, да укротим невротичните мисли в главите си, да потушим неудовлетворението в сърцата.

Понякога успяваме да сложим край. За да поставим ново начало.

А понякога…

Понякога животът го прави вместо нас.

Защото е по-мъдър от нас.

Защото е по-смел от нас.

Но най-вече защото го е грижа. За света след нас.

Подбор и коментар: Гергана Лабовa

Гергана Лабова

Гергана Лабова е журналист, литературен агент, преводач-редактор и съосновател на проекта МОСТ за книги, но преди всичко е човек, който обича малките неща в живота, обича да се потапя в моментите, когато ти се струва, че светът сякаш спира,... обича усещането, че те има. За контакт: labova@gmail.com и facebook.com/GeryLabova