От другата страна на стъклото

От другата страна на стъклото остана Слънцето. И Свободата.
От другата страна на стъклото остана Земята. За да почине от нас. Защото се умори от нас. Защото загиваше заради нас.
От другата страна на стъклото остана старото ми аз. И твоето.
От другата страна на стъклото остана животът, който имахме. И за който нехаехме. Защото бяхме заети с други неща. Маловажни неща. Измислени от нас неща. Неща, който се борехме да притежаваме, без да разбираме, че всъщност те притежаваха нас. Притежаваха мислите ни, времето ни, енергията ни. Притежаваха живота ни.
От другата страна на стъклото остана Въздухът. И Вятърът. От другата страна на стъклото остана Светът. За да се обнови без нас.
А от тази страна… От тази страна на стъклото остана всеки един от нас. Останахме сами, за да се свържем по-силно отвсякога – със семействата си, с живота си и със самите себе си.
От тази страна на стъклото днес проглеждаме наново.
От тази страна на стъклото се ражда човечеството. Отново.
Приятели, в рубриката „Пробуждане“ ще публикуваме текстове, които се надяваме да помогнат на светлината да пребори мрака. Текстове, в които ще търсим вдъхновение, надежда и сила. Текстове, в които ще търсим себе си. И другия….
Благодарим ви, че сте с нас! Заедно сме по-силни!
Бъдете здрави и Бог да закриля всички ни!