Човек помага на човек, за да помогне той на друг човек…

Един от последните материали, които направих за БТВ, бе от най-стария приют за бездомници в Съединените щати. Нарича се “Пасифик Гардън Мишън” и се намира в Чикаго. (Материалът бе излъчен в централните новини на Коледа – 25 декември 2019 г.) Този приют е отворил вратите си през 1877 г, във времето на Руско-турската война (1877-1878 г). И от тогава до днес, не ги е затварял и продължава да работи и помага на хората изпаднали в беда.

Много са факторите, поради които този приют за бездомни, вече над 140 години, не спира да работи, ми обясниха хората в него – проблемите с алкохола, наркотиците, проблемите със закона, безработицата, здравето и т.н. Не е тайна, всички знаем, че има много начини бързо да успееш в Щатите, но има и много, заради които бързо да се сринеш и да останеш изхвърлен на улицата.

„Пасифик Гардън Мишън” обаче не бе обикновен приют за бездомници. Повечето от попадналите в него, успяваха да си стъпят на краката и да се завърнат обратно в обществото. И дори да заживеят нормално. На какво се дължеше тази формула на успеха им, поисках да узная, докато работех над материала за БТВ. “Дължи се на нашия основен принцип на работа – обясни ми един от моите помощници в приюта – а той е – “човек помага на човек, който да помогне на друг човек”.

Днес, в тези тежки дни на изолация, самота, на криза, на непредсказуемост. Дни, в които през час научаваме с колко хиляди броят на починалите по света от корона вирус е нарастнал. С колко милиона души безработицата се увеличава, икономиката се срива и как светът, в който живяхме и познавахме, все повече се отдалечава от нас и става като един мил спомен. А това, което ни очаква пред нас, става все по несигурно, все по-мрачно, все по необяснимо и по-страшно. 

Днес все по-често, се улавям, че си мисля за тези думи, които чух, неотдавна в приюта за бездомни в Чикаго – “човек помага на човек, за да помогне на друг човек”. И ми става леко. Защото виждам, че те са истина. И че това го има! Хората по света като че ли започнаха да се събуждат. Започнаха да проглеждат. Да се преоткриват и да се опознават. Лекари от единият край на света помагат на болни в другия край на света. Помощи започват да преминават от единия край на земното кълбо до другия. От единия континент до другия, от единия край на града до другия, от едния квартал – до другия, от едната улица до другата, от едния дом до другия, от едната стая до другата. И това не спира! Като един кръговрат на живота, на любовта, на вярата и на надеждата.

Заради ковид-19 вече не можем да си стиснем ръцете. Не можем и да се прегърнем. Но пък не можем и не трябва да спрем да се обичаме един друг, нали? Да, засега като цяло, губим битката с корона вируса. Губим човешки животи. Но войната с него? Едва ли ще загубим. Защото днес всички сме заедно на фронта! Дали ще сме у дома с децата ни, с близките ни, дали ще сме на работата ни, ние сме вече едно. Като съчките, от онази история, които, когато са една по една се чупят, но когато са заедно? В един сноп? Този сноп сме ние! И няма кой да ни пречупи, докато сме заедно и докато не разберем, че имаме един дом – нашата планета земя и един живот – животът на всички нас, хората в нея.